Траки

ЖИВОТ И БИТ НА ТРАКИТЕ ОТ РАЙОНА НА ЮГОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ

Сред тях особено важно място – авторите – отделят на района на Югоизточна България (Югоизточна Тракия), където са обитавали едни от най-големите племена и, където са били разположени земите на одрисите.

Изключително важни сведения за тракийските земи получаваме от Ксенофонт и неговата книга “Анабазис”. Елинският пълководец и в същото време историограф, който се сражава след завръщането си от Персия за тракийския цар Севт II описва в детайли живота в тракийските земи.

В Югоизточна Тракия е преобладавало земеделското население и бит. Плодородната почва и многото годна за обработка земя води до възникването на многобройни села. Те били под властта на местния тракийски владетел и неговите аристократи. Тракийският цар управляващ земята имал правото да дарява селата на своите приближени, като по този начин ги награждавал с нея и приходите, които тя носела.

Въпреки, че царят можел да се разпорежда със селата, както намери за добре в тях нямало роби. Населението се състояло от земеделски стопани – дребни и селски, които се подчиняват на волята му, но в същото време се ползват със самостоятелност да обработват земята и да се ползват от нейните плодове. Зависимостта доколкото я е имало се е изразявало в размера на налога, който се е плащал на царят или на неговия приближен, който е бил награден с правото да владее въпросното село.

Къщите били направени от дърво и заградени с високи плетове и огради. Към тях имало различни селскостопански постройки, а също така собствениците на къщите притежавали определено парче земя, което в равнините се използвало за посев, а в планините за пасище на животните. Материалните блага се произвеждали от дребните и средни селски стопани. Селата се управлявали от вид старейшини, които носели отговорност за тях.

По-голямата част от тези селища били добре укрепени. Това го налагало практическата необходимост от защитаване на добивите от земята или стоките, с които търгували техните представители. В тях се пазели и запасите, които се използвали от траките по време на бедствия, лоши години и най-вече по време на война, когато мъжката част била ангажирана в походите на своя владетел.

Главното ядро на земите в Югоизточна Тракия, която се намирало под властта на царете било подходящо за земеделие. И по тази причина тук се отглеждали много житни култури. Те се складирали в добре защитените селища заедно с други добиви от земята. Освен богата и разнообразна на храни, земите на юг от Стара планина били и лозарска област. Тук се отглеждало грозде и произвеждало вино.

В планинските части на Тракия било развито скотовъдството . Живеещите край морето траки го използвали за риболов, а също така да търгуват и да извършват нападения над онези кораби, които навлизали в териториите им. Това морско разбойничество било част от самото виждане на траките за живота. Тъй като те считали войната за единствено достойно занимание и плячката добита по време на поход или нападение се считала, че носела висок престиж.

Сред траките от района на Югоизточна България били развити множество занаяти. Сред тях на първо място се нареждало дървообработването. Къщите в селата били изградени от дърво, което показвало традициите в това строителство. Корабите също се правели от дърво. Траките, които населявали така наречената Тракийска делта имали добре развито керамично и метално производство. За керамиката свидетелстват откритите следи от съдове във вътрешността на Тракия, а за металообработването – останките от оръжия и различни скъпоценни произведения на изкуството от злато, бронз и сребро. Въпреки, че някои изследователи смятат, че ритоните, каничките и тъй нататък, които се използвали от тракийските владетели били изработвани и от гръцки майстори и имали гръцко влияние. То в земите на траките се формирали собствени ателиета, в които се вплитали традициите на местните племена с последните достиженията на ювелирното и ковашкото изкуство. Рударството било силно развито, както и производството на оръжията – страховитите ромфеи и опасни махайри, с които траките неведнъж печелели своите битки.

Силно развито било тъкачеството и кожарството. Траките изработвали различни кожуси, а също така и специални вълнени наметала, така наречената зейра – тип ямурлук, който държал топло през студените дни.

Животът и битът на селяните от Югоизточна Тракия бил доста пъстър и пълноценен. Изключително важно е да се отбележи, че населението било свободно, тоест при него липсвала онази подчинена зависимост и робство, както това било характерно за елинските градове държави. Макар тракийските базилевси да се разпореждали с поверената им земя и имали право да даряват селата и приходите от тях на своите подчинени, то самите хора били свободни и имали правото да живеят свободно и достойно.