Траки

ГОРИТЕ НА ТРАКИЯ

В гората според вярванията на траките са живеели голяма част от техните богове, покровители на дивата природа, растенията и животните. Гората в същото време била и ценен източник на суровина. Добиваните в тракийските гори дървета се използвали за различни цели.

Траките използвали дървото за горене. Чрез огъня те приготвяли своята храна, топели металите. Но освен, като суровина, която им осигурявала топлина през студените дни и месеци от годината, огънят бил символ на живот. Някои от божествата в Тракия биват изобразявани държащи факли в ръце, което е символ на живота. При принасяне на жертви в храмовете на траките горял огън. В храма на Дионис точно по пламъците на огъня жреците изричали своите предсказания за бъдещето на човека.

От дърветата, които добивали в горите, траките също така правели дървени въглища и катран. Катранът бил специално суровина по него време, тъй кат о той се правел само от бор. В тракийските земи това дърво виреело само в най-високите планини – Западните Родопи и свързаните с тях Рила и Пирин. Борът виреел основно в земите на старите, бесите, медите и синтите.

В онова време катранът бил ценна суровина. Той се използвал главно там, където се триело дърво върху дърво – например за смазване на дървената главина на колата. С него се покривали и онези части на дървения материал, който се забивали в земята, за да се изолира влагата от почвата. С катран се мажели също така и дъната на лодки и кораби.

Катранът се добивал по същия начин като дървените въглища – бавно горене в затворена среда. Единствената разлика била, че предварително се правела вада, където да се събира отделения при горенето катран. Тази суровина се добивала чрез усилията на много хора – понякога на цяло село или община. Поради което добиването на катран и дървени въглища във високите планини се явявало поминък за местното население.

Дървения материал се е използвал широко и в строителството. Според достигнали сведения от антични автори може да се направи извода, че в Тракия е имало цели селища, изградени от дърво. Дървото е бил лесен и удобен за обработка материали и достъпен за обитателите на тракийските земи. Запазила се е думата “мосюн”, което значи дървена кула. Тя е достигнала и до Мала Азия, където част от населението е дошло точно от тракийските земи и пренесло своите строителни похвати и традиции.

В областта на строителството на кораби и лодки се използвал много дървен материал. Тракийските земи и гори са се славели, като богати на хубави дървета, от които можело да се строят плавателни съдове. Това е довело до развитието на значителни корабостроителници в гръцките колонии по тракийските брегове и в гръцките селища-емпориони, които били разположени във вътрешността на Тракия по крайбрежията на големите плавателни реки. Неслучайно гърците се опитват да завладеят земите на племето на едоните. Освен златоносната планина Пангей, в нея има и много дървета – предимно дъбови, които са подходящ материал за строеж на силни и здрави кораби.

Във вътрешността на Тракия дървото същото така се използвало за изработка на мебели, коли, яреми за животните, теглещи колите, дървени колела и още много други предмети, свързани с обичайния бит на траките.

Интересно в тази връзка заслужава да се отбележи и мястото на брадвата в тракийското общество и култура. Освен като инструмент за сечене на дърветата и тяхното окастряна, който вършел много полезна работа, тя се използвала, като символ на властта. Върху монети от времето на цар Котис I e изобразена брадва – символ на негова власт.

Горските божества в Тракия били много, но от тях най-почитан бил тракийския конник. Той е господар на горите. В повечето изображения той преследва глиган с копието си. Неговия олтар обикновено бил сред дивото, под старите клонати дървета, пазен от змия. По този начин траките показвали своята връзка с гората, и значимостта, която тя заемала в тяхното битие е разбиране за света.


17.11.2020 г.