Траки

ЗЛАТНОТО СЪКРОВИЩЕ ОТ СЕЛО ВЪЛЧИТРЪН

Тракийските царе били не само изкусни воини, а и господари на огромни територии в Античния свят. Те също така притежавали и върховната жреческа власт в своите земи. За да изпълняват свещените мистерии и тайнства, царете-жреци използвали специални сервизи и съдове направени от благородни метали. От тях изключително ценен е златния сервиз от с. Вълчитрън. 

Както с повечето съкровища и това е открито случайно при копане на лозе. Ценните предмети наброяват 13 и са изработени от злато, мед, желязо и сребро. Чистото тегло на златото е определено на 12,5 килограма. Седем от откритите предмети имат формата на похлупаци с различни размери. Един прилича на кантаровиден кратер. В съкровището влизат още четири дълбоки чаши с извити нагоре дръжки. Най-впечатляващият и интригуващ предмет от Вълчитрън е трилистен съд състоящ се от три бадемовидни тела. Те са свързани помежду си с тръбички и тройна разклонена дръжка. 

Има многобройни спорове за времето, по което е направен сервиза. Засега се налага хипотезата, че той е изработен около времето на Троянската война в късната бронзова епоха. Предполага се, че той се е използвал за свещенодействия в продължение на векове, преди накрая да бъде заровен в земята – вероятно като дар към Боговете.

Триделният съд е центърът на сервиза. Той няма друг подобен аналог до момента, поради което възбужда множество спорове в научната литература, където са представени и опити за възстановяването на капачетата му във формата на водоплаващи птици. Много скоро след това тази иконография е свързана с представата за северния Аполон, който се явява в страната на Хипербореите в образа на лебед - символ на захождащото слънце преди да се скрие във водата.

Съкровището от Вълчитрън без съмнение е било обвързано с орфическата доктрина, чийто абсолютен център е изповядваният култ към Великата богиня и нейния Син-Слънце. Тройният съд е служел вероятно за възлияния със свещена течност, които извършвал орфическият цар в качеството си на главен жрец обслужващ култа. Като такъв той трябвало да притежава онези инсигнии на властта, които са разпознаваеми още от инвентара на Варненския некропол. Не случайно се смята, че тройният съд от сервиза от гледна точка на културната история обвързва създателите си, както и онези, които са си служили с него със създателите и притежателите на царско-жреческите знаци (атрибути) на властта от Варненския некропол от една страна и с тракийските орфически царе поне до VІІ-V век преди Христа.

Прилика в знаците на царската власт се установява и между Вълчитрънския сервиз и калъпите за изливане на парадно и ритуално въоръжение от Побит камък Разградско. Открити случайно, те са датирани най-общо в Късната бронзова епоха (ХVІ-ХІV век преди Христа). Матриците дават почти пълна представа за начина на отливане на различни типове бронзови изделия: брадви, мечове и върхове на скиптри.

Вълчитрънският царски култов сервиз, калъпите за изработване на бронзови царско-жречески инсигнии от Разград и плочите от Разлог са част от културата, с която ранна Тракия влиза като пълноправен участник в Егейския културен кръг. Те показват наличието на контакти между Тракия и Егеида, но и запазването на един самостоятелен и оригинален облик в раннотракийската култура, наситена с идеите на орфизма. Много е важно да се отбележи, че Вълчитрънският сервиз представя запазване на традиции от Късната бронзова епоха в торевтиката и в изработката на изделия от благороден метал и през І хилядолетия преди Христа в земите между Стара планина (др. Хем) и река Дунав.

Златното съкровище от Вълчитрън е паметник-свидетелство на една цяла епоха от формирането и развитието на тракийската култура. То е ценно не само, заради благородния метал, от който е направено, а най-вече поради факта, че ни показва, че траките не са били диви и груби варвари, както са ги описвали гръцките историци и пътешественици. Те са били могъщ народ с изключително дълбоки познания за света и вселената. Именно траките са разпространили своята култура в познатия тогава античен свят. Облагороди ли са по-изостаналите и тънещи в невежество племена и им завещали своето познание и умения.


27.2.2020 г.