За живеещите в меките южни области гърци, Тракия е била студена земя, царство на страшния северен вятър Борей. Големите студове са били характерни за северните части на тракийските земи – Северна България и Добруджа. Облеклата, които са носели траките зимно време – шапки от лисичи кожи, дълги хитони, които покриват гърдите и бедрата и ямурлуци стигащи до бедрата, са целя ли именно да ги предпазят от студеното време през зимата. Античните автори описват, че студа и леда сковавал река Дунав, дори водите край морето, което позволявало по замръзналата вода да се придвижат каруци. Други автори говорят за страшната сила на северняка, който отнасял покриви и разрушавал високи кули.

От описанията на античните автори може да се направи извода, че климата по времето на траките е бил като днешния – с горещо лято и студена зима, като в крайморските области бил по-мек, но пък имало силни ветрове.

Растителността в тракийските земи била много богата. Планините и голяма част от полята са били покрити с вековни гори, с високи и струни дървета. Такива дъбрави е имало в Хемус и в Родопите. Те били пълни с обилен дивеч и през тях теча ли пълноводни, богати на риба реки. Някои от растенията са изчезнали с времето, а други са се променили.

Високо в планините расли иглолистни гори – съдържащи различни видове бор, ела и хвойна, а в по- ниските им части до полетата широколистни съставени от различни видове дъб, бук, бряст, абъ дрян. Виреела зелениката, която и днес краси Странджа, мирт и лавър, край Мраморно море. Имало много плодни дървета а от плодовете на така наречения воден кестен правели и хляб. Богатите гори давали качествен дървен материал за строеж на кораби.

Обилни били и тревите. Някои от тях били полезни и лековити, други отровни. Многообразието от билки било огромно. Описват се цели планини покрити с мащерка. Също така се споменава и билката буза лък, която била много мощна и спирала кръвоизливите. Среща се пелин, прочути били розите, различни видове гъби.

Дивечът също е бил разнообразен. В областите около Бяло море се срещали дори лъвове и пантери Споменават се, че те обитавали земите около планината Пангей, която била част от тракийските земи. Запазено е и сведение за тракийския цар Котис, който подарил на един свой подчинен лъв, след като получил като подарък пантера.

Широко разпространен бил дивият бик /тур/. Между долината на река Струма и Вардар се въдел вид бизон, който по-късно е известен на византийците със славянското име зубър. Наричали го болинтос или волинтос. Той приличал на говедо, но бил по издут и имал грива по плешките като кон. Срещали се и много диви бикове, които се ловували от войните и тракийските мъже. От рогата на биковете правели чаши, които посребрявали и позлатявали. Диви бикове се въдели в Дардания, Медика и Тракия. Отглеждали се различни домашни животни – овце, кози, говеда. Свине също се срещали, като голяма част били отглеждани в полудиво състояние в горите и по планините. Коневъдството било добре развито, траките били прочути с конницата си. Бяло и Черно море били пълни с различни видове риба, която намирала място на трапезата на траките и с която те също така и търгували.

Тракия била земя богата на метали, които привличали силно населението на егейския Юг. Прочути били златните и сребърни рудници в планината Пангей и на остров Тасос. За контрола над тях са се водили многобройни войни. Самородно злато, понякога на големи късове се намирало в земите на Пеония. Имало и реки пълни със златоносен пясък, от които и до по късно време се добивала скъпоценната суровина – река Марица и нейните притоци.

Медта и желязото също били добивани масово в тракийските земи. Това ставало предимно в Родопите, Стара планина, Странджа.

Древните траки обитавали богати и красиви земи. Неслучайно мнозина врагове са се опитвали да ги завладеят през цялата дълга история на античността, което е превърнало траките в най-изкусните войни на античността, които с меч и силна воля са бранили богатствата на своята родина.