Началото на държавата на одрисите поставя цар Терес I. Той успява да обедини в едно династичните родове на одрисите и да присъедини посредством политически съюзи и военни действия околоните племена. Впоследствие благодарение на неговия пълководчески талант и лидерски качества държавата се разраства. Терес навлиза в Дунавската равнина и покорява племената на гетите. Стига до граничещите с тях скитски земи. На юг разширението стига до Бизантион и Самидесос. Терес налага властта си над много от гръцките градове държави по крайбрежието на егейско и мраморно море. Те започват да му плащат данък. Впоследствие това влияние се засилва при управлението на синовете му Спародок, а след него Ситалк. 

Една от основните черти, на които се крепи силата на Одриското царство, е че върховната власт е централизирана. Тя се намира в ръцете на владетеля.

Царят ръководи не само вътрешната и външната политика, но и е върховен главно командващ на въоръжените сили. При ръководството на държавата, администрирането и по области и разглеждане на важни административни и териториални въпроси, владетелят се опира на помощта на свои приближени съветници и доверени лица, които изхождат от средите на подкрепящата го племенна аристокрация.

Силата на одрисите е забележителна. По време на война те събират невиждани по своите размери сили. Заради военното им могъщество атиняните привличат на своя страна Ситалк – наследникът на цар Терес I. По време на Пелопонеските войни той навлиза в Македония, която по това време се сражава на страната на Спарта с огромна за времето си армия. Ситалк предвожда 50 000 конници и 100 000 души пехота. Военните действия се развиват в една сурова зима. Армията на одрисите е толкоа многобройна, че силите на македоните уквално биват погълнати от тях. Славата на Ситалк затвърждава авторитета и военнотомогъщество на одрисите. Разбира се провеждането на една такава акция не е било лесно. За разлика от днешно време придвижването на толкова много хора е изисквало още по-добра организация и осигуряване с нужните припаси, оръжия и снаряжение

При провеждането на големи и сложни военни операции, владетелите на одрисите привличали за съветници някои от династите на подкрепящите го съюзни племена и ги включва сред кръга от свои приближени.

Често призоваването под бойните знамена на местното опълчение на тези племена било свързано с определени преговори, подаръци и отстъпки целящи да спечелят благоразположението на владетелите им.

Одрисите успяват да съхранят своята държава дори по времето на великият Александър Македонски. След като неговия баща Филип успява да завладее големи части разпокъсаните и раздираните от междуособици земи на одрисите, те постепенно започват да връщат властта си. Цар Керсеблепт, който продължава да управлява одриските земи провежда доста успешна политика, която най-вече по мирен начин и чрез подкрепа на Алексанъдр Македонски успяват да си извоюват отново част от територите. Впоследствие Севт III, който заема престола отхвърля зависимостта от Македонското царство и повежда освободителна война. Севт III се сражава срещу обявилия се за цар на Тракия наследник на Александър Македонски – Лизимах. Сраженията между двете страни са тежки. Самите антични автори описващи битките дават уклончиви сведения за техния ход. Успехите на Севт III обаче са безспорни. Той извоюва независимостта на народа си отново. Разширява владенията си и построява великолепен град и дворец – Севтополис, който се превръща в символ на властта му.

За могъществото на одрисите свидетелстват разказите за тракийския цар Котис I. Той издигал великолепни дворци за пиршества в земите си и подарявал на своите съюзници великолепни подаръци от злато и сребро. Тези съюзници били от племето на гетите, с които Котис воюва успешно срещу Атинския морски съюз. Красноречив пример за такива дарове е Боровското сребърно съкровище подарено от Котис.

Властта на одриските царе през V и първата половина на IV в. пр. Хр. запазва някои черти от периода на военната демокрация. По време на пиршества и когато му поднасят дарове, представителите на родовата аристокрация говорят като равен с владетеля. По този начин владетелят макар да запазва първенството си и да упражнява своята абсолютна власт чрез своите заповеди и закони. Показва, че е един от воините и бойците, с чиято помощ той печели своите победи и престиж.

Одриската държава е била за времето си не просто формирование от различни племена. Тя издига принципа за държавност и по сила успява да се бори и устоява дори на най-големите империи от епохата на Античността.

Гостите и посетителите на Исторически парк могат да усетят великолепието на силните одриси като посетят нашата картинна галерия, в която са представени различни владетели и герои - като цар Котис I. Да пристъпят прага на единствения възстановен тракийски дворец в света – символ на древното могъщество на траките. Ела те в исторически парк и изживейте своето вълнуващо приключение.