Траки

МОНЕТОСЕЧЕНЕТО В ЗЕМИТЕ НА ТРАКИЯ - СИМВОЛ НА ДЪРЖАВНОСТ

Вероятно това е така, тъй като водещите записи от него време – елински, а и по-късно римски историци са се интересували преди всичко от проблемите на собствените си държави.

В същото време в Тракия е имало значителни по своя размер държавно-племенни обединения и династически домове, които са оставили своето наследство. Да тяхното съществуване говорят откритите монети с образите на тракийски владетели и съответните надписи показващи тяхното царско достойнство и власт. Монетите в определена степен дават и информация за развитието на тракийските земи и териториите на влияние, които са попадали под властта на определен владетел по време на неговото царуване.

Ранното тракийско монетосечене се свързва с името на Спародок –прекият наследник на цар Терес I – създателя на Одриското царство. Той налага на зависимите от одрисите градове по крайбрежията на Егейско и Мраморно море годишен данък. За да го изплащат полисите секат монети с лика на тракийския цар, които отговарят на точно определено тегло. Тази зависимост на полисите и в същото време поставените условия за изработка на монетите показва доминиращото значение на одриската държва в този период.

Монети продължават да се секат и при следващите владетели на одриската държава. Обикновено голяма част от монетите се секат в монетарниците на полисите, като част от данъка. В същото време във вътрешността на тракийските земи вероятно се обособяват собствени монетарници, в които се изработват монети за нуждите на държавата.

Монетосечетено от района на Югоизточна Тракия – където е била съсредоточена властта на одриското царство, показва, че от края на IV в. до края на III в. преди новата ера е имало доминирано монетосечене на водещите владетели и династии в този район. Налагат се изводите, че владетелят с водещото монетосечене е доминирал над останалите по-малки династии и племена, и по този начин той е демонстрирал налагането на своята политическа и икономическа власт над тях. Като основание за това се посочват представителите на два основни клона на династията поставена от Терес I, които редувайки се за определени периоди се представят като владетели на Одриското царство и затвърждават тая своя власт със сечени собствени монети.

В монетосеченето на владетелите от източна Тракия освен влиянието на ранното тракийско монетосечене се забелязва и влиянието на монетосеченето на доминиращия за съответния период елинистически владетел.

В монетите на Севт III първоначално се въвеждат изображения от монетите на Александър III (изображения на глава Зевс, орел, светкавица), а след това и на Лизимах (венец, връх на копие). Тези така отсечени подражателни монети, въпреки вкараните в тях символи в същото време носят информация за царското достойнство на тракийските владетели. Тоест владетелите на траките взаимстват елементи, които са свързани с развитието на монетосеченето и ги вграждат в своите монети, за да покажат , че по нищо не отстъпват на елинистическите владетели и са техни достойни опоненти.

В края на първата половина на III век почти всички известни предводители на тракийските племенни обединения се стремят да покажат пред света своята държавност. Върху сечените от тях монети отново почти всички без изключение поставят титлата “базилевс”, с което демонстрират своето величие и независимост.

В североизточните части на дунавската равнина, където живеят гетите се отсичат сребърни и бронзови монети по типовете монети наложени от Алексадър III. Това показва, че гетско-дакийската племенна общност населяваща този район притежава значителна сила и власт. Също така силно е и живеещото по течението на река Камчия племе на кробизите, което пък отсича монети по образци на монети от Лизимах.

Съществуването на монетите на тракийските царе, които макар и отсечени по определен модел носят уникалните за своето време и за съответното племе и владетел особености красноречиво показват, че в земите на Тракия е имало много и силни държавни обединения, които не само устояват на атаките на заплашващите ги отвън врагове. Но и осъществяват успешна държавна политика и играят важна роля в живота на Античния свят.