Траки

ДИОНИС И ТРАКИТЕ

Посветените в тайнствата на Дионис се наричали мисти. Подражавайки на бога и на кръга от митологически същества, които му били постоянни спътници и по външен вид, и по душевно състояние. Те смятали, че стават част от тиасоса на бога и получават безсмъртието си с това. Така се създавали тиасоси на Дионис съставени от смъртни, които вакханствали, също като тези странни митологически същества, които придружавали постоянно бога. Това били полубожества свързани с плодородието. Сатирите били хора, но имали копита, конска опашка и животински уши. Силените били също с човешки форми, но плешиви с голям корем и животински уши. Тия в чест на Дионис се наричали още дружества на Дионис.

Самите дружества имали задачата да устройват празниците на бога като събирали пари. Членовете на тези дружества имат цяла религиозна йерархия, в която различните титли се дават според заслугите към култа. Обикновените членове — мъже се наричали мисти, а жените вакхи, тоест вакханки. Имало много и различни празници на Дионис. Някои, от които се празнували от мъже, други — от жени, а някъде празнували заедно мъже и жени.

Имало няколко празника на Дионис в Тракия. На два, от които може да намерим мястото със сигурност. Единият е на януарските Календи, тоест на римската Нова година. Съвпаднал с нея, той се романизирал през римско време. Тъй като в България Календите се честват една седмица по-рано и той е бил пренесен една седмица по напред на българската Нова година. Вторият празник, който можем да отделим от този се е празнувал по-късно. Еврипидовите вакханки го празнуват, когато змиите са будни, дъбовите листа са поникнали и тисът цъфти. Това вероятно ставало през втората половина на март или началото на април. Двата празника са продължавали да се празнуват още в края на VII век. Тези празници имат едни и същи черти. Участващите в тях са едно ядро, което напомня коледарите. Те носят като символ на празника тирса на Дионис, който у коледарите и сурвакарите е заместен с кривака или сурвачката. На тези празници се пеели химни, както коледарите правят на 24 декември през нощта на Бъдни вечер. Имало преобличане на мъж в женски дрехи и на мъже, които носят маски, както на Коледа в българските обичаи.

Един чисто женски празник на Дионис е описан от Еврипид в много поетична форма в неговите „Бакханки”. Смята се, че големият гръцки трагик е бил под впечатлението на честването на Дионис в Македония. Макар, че действието на трагедията става в беотийската Тива разнуването е описано от един от говедарите на царя на Тива — Пентей.

Той го описва така:

„Щом майка ти дочу мученето на говедата, застана между бакханките и им извика да се вдигнат от сън. Те отърсиха от очите си освежителната дрямка и станаха прави. Чудна гледка с благоприличието си — всички и стари, и млади особено девойките! И най-напред си разпуснаха косите върху плещите. Ония, у които се бяха развързали възлите на небридите ги вързаха отново и опасаха шарените кожи със змии, които им лижеха бузите. Други пък, които бяха родили наскоро и гърдите им бяха пълни..., взимаха на ръце сърнета или диви вълчета и ги кърмеха с бяло мляко. После си туриха венци от бръшлян, дъб и цъфнал тис.” От този пасаж става ясно, че описаният от Еврипид празник не е на Нова година, тоест на януарските Календи. Вече има листа от дъб, цъфнал тис и събудени змии. Това значи, че празникът става най-рано в самия край на зимата. Тисът цъфти от края на февруари до средата на април. А змиите се събуждат обикновено през втората половина на март. По-нататък разказът на говедаря продължава: „В определения час те почнаха да размахват тирсовете си в вакханическо хоро като зовяха едногласно сина на Зевс — Бакхус-Бромиос. Цялата планина и всички зверове се раздвижиха бакхически. Нямаше нищо необхванато от бяг.”

Това са празниците, които са били създадени в тракийското село и от тракийското племе, и които са преминали във всички страни известни като селски дионисии. Гръцкият и римският град са създали други форми на тези празници, които се изпълняват в градска среда. Тракийският Дионис /Загрей/ бил дълбоко почитан в античния свят. Освен ахейските гърци, който го приели в своя пантеон, той преминал и у римляните.

Гостите и посетителите на Исторически парк могат да станат свидетели на специални ритуали с вино, който демонстрират част от тракийската култура и традиции, които са изпълнени с духа на Дионис и на ритуалите спазвани от древните.


24.6.2020 г.