Траки

Терес I – първият базилевс

Първият от известните одриски владетели, с който се свързва основаването на държавата е Терес I. За неговите ранни години няма оцелели писмени сведения, а най-вероятно до момента, в който той заема престола и оглавява могъщото държавно обединение наречено Одриска базилея, той не е и представлявал интерес за авторите.

Терес I се възкачва във време, когато в земите на одрисите има много владетели със значителни сили, които се борят за надмощие, както срещу себе си, така и срещу околните племена. Новият базилевс успява да наложи своя контрол над огромното племе и да обедини хората. Той се доказва, както е бил обичая на онова време със своите дела, и най-вече с победите, които печели. Самият владетел е описван от античните автори като воин с несломим дух, който не спира да предвожда армиите до последния си час и живее скромен живот.

Терес I има възможност да се възползва от динамичната за своето време ситуация. След като персийския цар Дарий I бива разгромен в степите от скитите, той е принуден да отстъпи обратно към изходния пункт на войските си в района на Мраморно море и на Хелеспонта (Дарданелите). Вероятно при това отстъпление, за да си подсигури гърба от набралите мощ одриси, Дарий сключва съюз с Терес I, като признава властта му на владетел. Като едно доказателство в подкрепа на тази теория учени и археолози посочват прочутия сервиз от Вълчетрънското златно съкровище. Има хипотеза, че той е бил използван при свещенодействията, които са скрепили съюза между двамата царе.

Оттеглянето на Дарий I дава възможност на Терес да предприеме на свой ред действия за разширяване границите на своята държава отвъд Хем. (Стара планина). Терес насочва своите усилия първо срещу гетите. Макар и изключително войнствен и храбър народ, те в момента са изтощени от персийската атака, която понасят тежко. Новият владетел на Одриското царство успява да ги покори и да ги направи в същото време свои верни съюзници. След този негов поход гетите в следващите векове са верни поддръжници на одриските царе и участват в техните кампании.

След като покорява владенията на гетите, Терес стига до долното течение на река Истрос. Тук някъде в равнините се срещата двете войски – скитската предвождана от цар Ариапейтес и одриската от цар Терес I. Тъй като скитите са силен конен народ, който неотдавна е победил персите, одриският владетел предлага една от своите дъщери за съпруга на техния цар. По този начин той си подсигурява северната граница и влиза в родствени отношения със скитския царски дом. Впоследствие неговия внук Октамасад поема властта над скитския престол и запазва добрите си отношения със тересовия син Ситалк.

По този начин Терес има възможност да насочи интересите и военната си експанзия на югоизток. Целта е завладяването на Бизантион (Византион по-късно известен като Константинопол) и ТракийскиХерсонес (Полуостров Галиполи). Вероятно цар Терес подготвя търпеливо своя поход и изчаква персите да се изтеглят от Мраморно и Егейско море и от устията на реките. По този начин той формално спазва договора, който е сключил с Дарий.

Терес предприема успешен поход като повежда войските си към така наречената Тракийска делта – територията между Салмидесос и Бизантион. Опитите на гръцките войски в региона да го спрат са неуспешни. Базилевсът на одриското царство успешно удържа победи и налага властта си на този регион. При похода си обаче той навлиза в териториите на тините - едно от най-войнствените тракийски племена, чиито воини се славят като майстори на нощния бой. Въпреки голямата си сила Терес търпи сериозни поражения от тях.

Покоряването на тракийската делта отнема значителна част от времето на Терес. Но докато води битки за нейното овладяване, той нахлува по долното течение на река Агрианес (реке Ергене в европейската част на днешна Турция). Царят покорява и земите по долното течение на река Хеброс (Марица).

В края на управлението на Терес земите, които владее Одриската базилея включват Земите от дунавската делта, териториите попадащи във водосборния басейн на реките Тонзос, Арда и Хеброс и Тракийската делта.

Силата на този пръв и забележителен базилевс е огромна. Атиняните не могат да му се противопоставят в открита битка и усилията им са насочени предимно към изграждане на отбранителни съоръжения, които да възпрепятстват нахлуването на одрисите в земите им. Много от градовете по крайбрежието на Мраморно море и на Егейско море, които са заплашвани от одрисите започват да им плащат данъци.

Терес I достига преклонната възраст от 92 години, като нито за миг не губи своя плам и желание да воюва и да защитава земите на своята държава. Велик владетел, той бива признат от самите атиняни, които от страх пред него създават легенда, с която му приписват роднинска връзка с един от митологичните персонажи от техния пантеон.

Терес I е достоен владетел, който ни показва, че няма непостижими неща и сила, която може да спре този, който вярва в своите мечти и се бори горещо, за да ги сбъдне.