Траки

ОДЕСОС – ЦЕНТЪР НА ТЪРГОВИЯТА В ТРАКИЙСКИТЕ ЗЕМИ

През последните десетилетия на IV век преди Христа и първите на III век преди Христа градът за известно време е арена на важни събития. Те се свързват с царуването на Александър Велики и Лизимах, както и последвалите борби на тракийските владетели Севт III и Дромихет, които довеждат до извоюването отново на свободата над тракийските земи и установяване власт над множество важни черноморски селища – в това число и Одесос. Въпреки династичните и освободителни борби това е период на голям разцвет за града, тъй като подчертава неговото стратегическо положения в Античния свят.

Търговията в града се извършвала по две основни линии. Изнасяли се земеделски продукти и суровини, а също така и роби за Мала Азия и Гърция. Отвън в Одесос се внасяли вино, дървено масло, керамика и различни луксозни стоки.

Голямо място във вноса на града заемали нужните за всеки дом глинени лампи. Търговията с тях била почти изцяло в ръцете на Атина и жителите на Одесос трябвало да ги внасят. Сред керамичните изделия били и релефно украсени крайни керемиди, и обикновени глинени керемиди, които се ценя ли от тракийските династии не само в околностите на Одесос, но и във вътрешността.

Най-голямо място в керамичния внос на Одесос заемали амфорите, с които се транспортирало предимно вино и по-малко дървено масло. Амфорите често се използвали за пренасяне на смоли нужни за корабостроенето и за дребна осолена риба, която се добивала от морето.

Вино в Одесос се внасяло от остров Тасос - от Хераклея Понтийска и Синопе. Първите два града някога били тракийски, но с течение на времето били завладяни от гръцки колонисти. Жителите на Одесос обаче продължавали да внасят вино от тях, тъй като то се славело с отличните си качества.

Одесос не само задоволявал своите нужди от вино и дървено масло. Той снабдявал с тези стоки и траките от вътрешните части. Доказателство за това са амфорите откривани в по-малки селища на Североизточна Тракия, които носели печата на Одесос.

За богатствата на жителите на Одесос свидетелство били внасяните скъпи фаянсови съдове от Египет и фаянсовите амулети. От Египет се внасяла и слонова кост, която местните майстори използвали за инкрустираните плочки с врязана украса на скъпи дървени саркофази. В града са открити съдове за парфюми изработени от египетски алабастър.

Търговците на Одесос поддържали връзки и с крайбрежието на Сиро-Палестинския регион традиционен производител и вносител на различни видове стъклени съдове и накити. Изработени от така нареченото финикийско стъкло, както и на скъпи парфюми. В тези съдове наричани алабастрони, амфориски канички се пренасяли скъпи екзотични парфюми и парфюмирани масла /балсами/, които се ценя ли високо от аристокрацията.

Предмет на редовен внос били и някои луксозни златни накити. Преобладаващата част от внасяните златни накити изработвани в гръцки ателиета били предназначени за богатите и могъщи тракийски династии, които владеели земите на Североизточна България.

От различни древногръцки центрове били доставяни и скъпи бронзови съдове за домакинствата. Повечето от тях били с хубава релефна украса, за да задоволят изисканите вкусове на богатите граждани на Одесос и на тракийските владетели от вътрешността.

За своя задгробен живот част от гърците живеещи в Одесос и някои от богатите траки в околностите на града внасяли чудесно изработени дървени саркофази. Някои от тях, които били украсени с теракота, след това служели за модели на местните майстори.

Сред вносните стоки се нареждали и мраморните архитектурни детайли, отделни надгробни релефи, както и необработени късове мрамор за местните работилници. Между тях особено място заемал прочутият в древността мрамор от остров Проконес /днес остров Мармара в Турция/.

В Одесос се внасяли различни текстилни произведения, скъпа дървесина и предмети изработвани от нея, редки бои като пурпур, екзотини храни и подправки. Снабдяването с тях ставало предимно от Източното средиземноморие и Одесос се оформил като важен център, откъдето тези стоки достигали до вътрешността. Градът поддържал оживени търговски отношения с могъщите тракийски племена от този край. Негови бронзови и сребърни моменти са откривани в големи градски центрове при Свещари, в Кабиле край Ямбол и на други места.

В града било развито добре грънчарството. Освен изделия за всекидневните нужди на местното тракийско население в Одесос имало и специализирани. Това били ателиета, които изработвали за религиозните нужди на населението различни статуйки и релефни изображения.

Нуждите на населението на Одесос от различни метални изделия се задоволявали обикновено от местните работилници. В тях се обработвали бронз и олово, развивало се железарство и ковачество. Одесос имал създадени традиции в обработка на желязо от най-ранната му поява.

Оловото също било обработвано. То се използвало за направа на различни дребни предмети за бита и религията. Такива били пирамидални тежести за въдица и кръгли прешлени за вретено. От олово били правени и скоби за скрепване на счупени по-ценни или по-големи съдове като питоси. Изработвали се и глави на различни животни и миниатюрни статуйки, които се поставяли в храмовете на почитаните божества

Корабостроенето, лодкостроенето и ремонтът на плавателни съдове бил един от занаятите практикувани в широка степен от местните дърводелци. В работилниците се изработвали мебели за дома и различни дървени предмети – сандъци, вретена, хурки, дървени ковчези и саркофази от бук.

Занаятчиите в Одесос изработвали от кост игли за шев и за коса, малки вретена, обковки за украса на мебели и саркофази.

Местните златари изработвали многобройни красиви накити. В този занаят те използвали всички познати за времето си ювелирни техники. Част от златарската продукция на майсторите следвала утвърдени модели, но в други случа те прилагали свои идеи и така създавали своите уникални и неповторими произведения. В ателиетата на Одесос се изработвали и специални златни украси за конска амуниция на тракийските династии и герои. Те се правели по специална поръчка и включвали разнообразни по своята форма апликации, начелници и наносници.

Един от най-разпространените занаяти бил каменоделството. Правели се различни архитектурни детайли за строителството на сгради от местен варовик и от вносен мрамор. Най-добрите каменоделци правели скулптури и релефи.

Някои от местните жители се занимавали със земеделие и скотовъдство в околностите на града. Други се препитавали с лов в гъстите гори край града и в Лонгоза край Панисос /река Камчия/. Силно развити били морският и речният риболов.

Одесос бил цветущ град, който играл важна роля в Античния свят, и който бил един от центровете на търговията и културата в тракийските земи.