Керсеблепт въпреки всички предизвикателства успява да съхрани Одриското царство, неговите сили, територия и възможности, така че при наследника му Севт III то да възвърне водещата си роля в античния свят.

След смъртта на цар Котис I Одриското царство се разцепва на три отделни владения. Основната част от държавата остават под властта на Керсеблепт. Другите две значително по-малки части се обособяват под управлението на Амадок и на Берисад – сочени също за синове на Котис. Това разцепление на държавата е подклаждано с ловки политически ходове от Атина, тъй като тя има нужда от една отслабена Одриска държава. Атина се опитва да реализира своите цели – да наложи властта си над земите и градовете по крайбрежието, които преди това е загубила по времето на управлението на Котис.

Керсебепт въпреки разпокъсването на царството запазва контрола над основаната част от одриските земи и продължава да събира данъци от гръцките градове на полуостров Херсонес. Те остават под негова власт. Владетелят се опитва да присъедини обратно към земите си владенията на Аматок и Берисад, които повлияни от Атинската пропаганда, търсят подкрепата на полиса, а в някои случаи и на Филип Мекедонски.

Нарастващата мощ на македонския владетел води до сключване на договор между Кересблепт и Атина за съвместни действия срещу него. Филип е заплаха и за двете страни. Продължаващите опити на Керсеблепт да овладее и да присъедини независимите владения на Аматок и Берисад, водят до ново влошаване на отношенията с Атина, тъй като касаят интересите им по крайбрежията. Това се случва окол 353 г. пр. Хр. През следващата година Филип предприема поход в Тракия, като обсажда одриския укрепен град Хиерон Тейхос. Въпреки, че Атина е изпратила помощ, която при град Кипсела разбива един отряд на македоните, то това не е достатъчно. Филип навлиза дълбоко в одриските земи и през следващата година 351 Керсеблепт е принуден да отстъпи пред Филип и да сключи мир. Той дава един от синовете си за заложник и му отстъпва земите в района на Бизантия и Перинт.

Експанзията на македоните продължават към земите на одрисите и през 347. Превзет е одриския град Хиерон Орос и принуждава одриския владетел да се изтегли в разположените на север територии от владенията си. Но отстъплението на Керсеблепт не поставя край на войната. Владетелят на одрисите привлича на своя страна Терес II, наследника на Аматок. Двамата воюват заедно срещу македоните и успяват да си върнат през 344 част от загубените територии и градове по крайбрежията. Градовете Бизантион и Перинт отново минават към Одриското царство. Свидетелство затова са достигналите сведения че през 340 г. Филип отново ги обсажда.

Военните успехи на одрисите водени от Керсеблепт за забележителни срещу силния противник. В същото време одрисите са оставени сами срещу Филип. Гръцките полиси, които са изтощени от братоубийствени войни се опитват да установят траен мир помежду си. За да отслабят допълнително одриската държава, македоните провеждат политика, която поставя в загубените от одрисите територии, владетели от племената, които са участвали при формирането на държавата. Тези династии и племена получават относителна самостоятелност, а земите им се обявяват за автономни територии - царства, макар че те са принудени да плащат данък на македоните. По този начин Керсеблепт трябва да се сражава не само срещу войските на враговете, но и да преодолява съпротивата на по-малките племена, чиито династии се приемат сами за пълновластни владетели и оспорват авторитета му. Загубените крайморски градове и постъпващите приходи от тях оказват сериозно влияние върху възможността на владетеля да посреща нарастващите военни нужди, както и да наема допълнително войски.

Керсеблепт продължава да воюва срещу македоните и търси нови съюзници в лицето на трибалите. Македоните предвождани от Филип повеждат нов поход към земите на одрисите, нахлувайки по теченията на реките Марица и Тунджа. През 341 г. македонските войски успяват да удържат победа над одрисите и превземат градовете Мастейра, Дронгилон и Кабиле – официалната столица на одрисите. Филип поставя гарнизони в редица стратегически пунктове и облага населението с данъци.

След 341 г. името на Керсеблепт изчезва от политическата карта, той вече не се споменава като владетел. Но дали е загинал в битката или е приел да плаща данъците на македоните, оттегляйки се в някой от своите дворци и по-северни владения не е сигурно.

Самият факт, че по-късно Севт III успява да възстанови одриската държава изключително бързо предполага, че въпреки загубата на Кабиле одрисите са запазили в голяма степен своята политическа самостоятелност, и са продължили да се управляват така, че да създадат предпоставки, които да спомогнат за възстановяването на тяхната държавност.

Керсеблепт е забележителен владетел, който успява да съхрани за своите потомци земите на одрисите и да даде възможност те отново да върнат своята самостоятелност след преживените тежки изпитания. Владетелят заслужава своето достойно място сред най-великите герои и царе от античността.