Траки

ТЪРГОВСКИТЕ ЦЕНТРОВЕ НА ОДРИСКОТО ЦАРСТВО

Тъй като освен войната в ония времена търговията е била основен източник на приходи, възниква интересния въпрос кои са били пазарите на одриската държава.

Основния съперник на Одриската държава след нейното създаване е Атина и оглавявания от нея морски съюз.

Елинските градове-държави разположени по крайбрежието развиват активно търговия, като се опитват да проникнат в нови територии. Появата на Одриското царство, неговото укрепване от Терес I и неговите приемници довежда до изпадането на голяма част от полисите в зависимост от траките. Военната мощ на одрисите е безспорна – не само, като ефективност на бойното поле, но и като численост. Не случайно в навечерието на Пелопонеските войни, Атина приема за съюзник цар Ситалк и създава легенда за произхода му с божествен герой, част от гръцкия пантеон.

Като се възползват от своята военна мощ, тракийските царе облагат с данъци полисите на елините, които са по границите на тяхното царство. В определен момент, някои от тези градове са принудени да плащат данъци, както на траките така и на Атина, тъй като влизат като членове на създадения от нея морски съюз.

В същото време тракийските царе са наясно, че само данъците не са достатъчни, за да просперира царството им. Търговията е не само ценен източник на приходи и на стоки. Чрез нея в тракийските земи проникване и най-високите достижения на епохата – в областта на скулптура, поезия, наука – тоест влиянието е не само материално, но и духовно и културно. Самите траки посредством търговските пазари пренасят своята култура и влияние в полисите на елините, дори в Египет. В долината на царете има храм на Богинята-майка, а в древна Елада, са построени два големи храма на богинята Бендида.

От страна на одриските царе стремежът е да се властва над по-голям брой от полисите. Този контрол се налага по-трудно над по-големите и по-силните полиси и по-лесно над по-малките и по-слабите.

По-големите и по-силни полиси отварят своите пазари за Одриската империя, защото имат нужда от нейните суровини, но запазват в по-голяма степен автономността си. По-малките и по-слабите полиси са в пълна, или почти пълна зависимост от тракийските владетели.

Одриските царе не само използват парите на полисите, но и секат свои собствени монети. Тези се правят в монетарниците и ателиетата на полисите и освен като средство за размяна показват силата на Одриската държава. Просперитета на тези полиси е зависел от отношенията им с техния могъщ съсед.

В античните извори някои от полисите по крайбрежията на Одриското царство са наречени изрично емпориони, тоест тържища. Това обикновено са не особено големи градове над, които одриските царе могат налагат по-лесно контрол. Съгласно Атинските трибутни листи такива се оказват Дейре, Сале, Зоне и Дрюс - по крайбрежието на Тракийско море; такива са и Даунион тейхос, Дидюмон тейхос, Бизанте и Серейон тейхос - на Мраморно море. Както личи от Атинските данъчни листи тези полиси-емпориони като членове на съюза не плащат нищо, или почти нищо, на Атина. Това означава, че те плащат данъци на Одриското царство и несъмнено играят ролята и на нейни тържища.

Поради недостига на владяни крайбрежни елински полиси и емпориони, за да поддържат функционирането на развиващата се имперска икономика пълноценно, царете на могъщата Одриска базилея компенсират с установяването и поддържането на нови пазарни центрове - тържища-емпориони в държавата си, които обикновено са със смесено население. Именно през времето на проявяването ѝ като империя, от средата на V до средата на ІV век преди новата ера, а и след това в нея могат да се изброят към 20 нови тържища-емпориони.

Такива тържища-емпориони могат да се видят в Северна Гърция, северно от Маронея, при обектите Ленос и Стрими, край Комотини, както и в източно намиращите се обекти при Макри и Плотинополис. Като такива се тълкуват и обектите в Югоизточна България при Мезек, Симеоновград, Горно Белово, Първенец, Асеновград, Арзос.

Най-вероятно, това може да се каже и за внушителните селищни обекти, с местна и вносна гръцка керамика от V-ІV век преди новата ера, населявани от траки, но и от елини в долината на горното течение на река Стряма между Стара планина и Средна гора, при днешните села Васил Левски и Домлян, Карловско. Те се определят като центрове на политико-административна власт, в които се извършват мащабни търговски операции. Тези селища се намират в границите на Одриската базилея именно в нейния имперски период.

Само във вътрешността на Одриското царство-империя могат да се изброят около 15 смесени тържища-емпориони.

Такива, обаче, са и крайбрежните тържища-емпориони от Западното Черноморие: например. По крайбрежието на Бургас са разположени големи и изключително интензивно функционирали тържища на брега на морето, които са държани и контролирани от тракийските владетели, подчинени на одриския цар,

Благодарение на своята сила и провежданата умела политика, одриските владетели успяват да се възползват от най-добрите предоставени им възможности за търговия, и да достигат до широки и многолюдни пазари. По този начин стоково-паричната размяна в земите на траките процъфтява и това води до висок разцвет на културата и стопанския живот.


10.11.2020 г.