Траките приготвят няколко вида хляб – с квас, с билки, безквасен.
Квасът се прави от брашно и гроздов сок. Втасването става бавно, но затова пък изпечените хлябове са огромни и много вкусни.
Пълководецът Ксенофонт, когато гостува на одриския цар Севт І, отбелязва, че царят лично разчупва хляба и го раздава на своите гости.
На трапезата на обикновените траки хлябът е: безквасен, питка или погача, печени в гореща пепел.
Траките правят хляб от зърното на дива пшеница, известна като лимец. В Античността е разпространен така нареченият еднозърнест лимец. При вършитба стъблото на това растение се начупва, а зърното остава обвито в няколко слоя люспи. За да се използва за храна, се налага допълнително да бъде олющвано и обработвано. Това свойство на лимеца позволява той да бъде съхраняван по-дълго, без да променя хранителните си качества. Тази култура вирее на всякакви почви. В дивата пшеница има почти два пъти повече мазнини, белтъчини, фосфор и витамини, отколкото в другите зърнени култури. В това се крие неговата полезност.
Гостите и посетителите на Исторически парк ще могат да опитат вкусни питки от лимец, направени по уникална технология.  По този начин ще могат още по-осезателно да се доближат до древните обитатели на нашите земи и да изживеят незабравими мигове в Античността.