Траки

НЕПОБЕДИМИТЕ ТРИБАЛИ

Счита се, че името “трибали” се свързва с властващия род и имената с формата “балос”, които означават “блестящ”, “бял”. Трибалите са силен народ, който разполага с мощен военен потенциал. Те отстояват упорито своята независимост и са достоен съперник на Одриското царство.

През 424 г. пр. Хр., трибалите воюват успешно с царят на одрисите Ситалк. По време на похода си срещу тях той е уцелен от стрела, която причинява смъртта му вероятно известно време след края на битката. Трибалите са равностоен противник на одрисите. Те провеждат собствена завоевателна политика, като присъединяват в границите си съседните племена – трепери и тилатеи. Особено голяма е активността на трибалите на юг. В двуречието на реките Стримон (Струма) и Нестос (Места), където влизат с досег с атинските владения разположени по крайбрежието. За атиняните те са грабители и плячкаджии, и те така ги представят в своите извори. Но реално трибалите просто осъществяват своите замисли за да разширят владенията си и собственото царство.

През 376 / 375 година пр. Хр. трибалите стигат до Абдера и опустошават жестоко околностите и. Тяхната войска тогаа се предвожда от цар Халес. От района на Софийски и Горна Струма той прониква по долината на река Нестос и стига до колонията начело на армия от 30 000 бойци.

Трибалите разполагат със силен династически дом и силна държавна и военна организация. Записан в изворите е цар Сирм – владетел на трибалите, който воюва успешно срещу Филип Македонски, а след това и срещу сина му – Александър III Велики, като успява да запази независимостта и целостта на държавата си във времето, когато Македонското царство е достигнало апогея на своето развитие.

През 339 г. пр. хр, Филип Македонски при завръщането си от похода в Скития минава през земите на трибалите, претоварен с плячка и много стада добитък. По пътя към Македония той решава да мине по най-прекия път – през старопланинските проходи, които са в земите на трибалите. Те обаче го спират и искат откуп от него, за да пропуснат войската му. Филип отказва и в хода на преговорите започва свада. Тя прераства в бойни действия между войските на трибалите и македоните. Битката е свирепа, в нея Филип II е ранен в бедрото, след което той окуцява. Телохранителите му с цената на много жертви успяват да го извадят от бойното поле. Плъзва дори мълвата, че царят е загинал. Плячката попада в ръцете на трибалите. Македоните при завръщането си се опитват да оправдаят загубата с приказки, че богатствата са били прокълнати и затова изчезнали.

Опитите на Александър Велики да се справи с трибалите също са неуспешни. През 335 г. пр. Хр. той започва поход срещу трибалите с идеята да си осигури стабилен северен тил преди похода в Персия.

Македоните срещат упорита съпротива при старопланинските проходи. Въпреке че успяват да ги прекосят и да стъпят на територията на трибалите, то те са много далеко от триумфа. Цар Сирм – владетелят който се сражава по-рано и с баща му Филип, изпраща жените и децата на остров Певка, който се намира по средата на река Дунав. След това изтегля голяма част от войската си и тези на съюзните племена на острова. Когато Александър Македонски стига до река Липин, която е разположена на река Липин, частта от трибалите, които не са на острова, настъпват натам. Целта е Александър да бъде притиснат от две страни. При река Липин двете армии се бият, но без да излъчат победител. Трибалите отстъпват организирано, а Александър получава помощ от флота си, който е навлязъл в река Дунав. Македонскитя пълководец лично повежда атака срещу остров Певка, но не успява да го превземе. Трибалите се бият смело и много македонски воини загиват. Цар Сирм постъпва дипломатично и изпраща дарове на Александър за да сключат мир .Съглашението е подписано, а Александър се насочва срещу гетите, за да излезе с чест от така създалата се ситуация, която уронва авторитета му.

Трибалите запазват независимостта си и продължават да се управляват от силни царе и династически домове. Макар голява част от тях да са самостоятелни при заплаха трибалите се обединяват и застават рамо до рамо срещу враговете. През III-II в пр. Хр, поради нашествията на келти, автарати и скордиски, и най–вече поради римската агресия силата на царството им постепенно залязва и те загубват независимостта си.

Трибалите, които не успява да покори дори самия Александър Македонски са един от великите тракийски народи, който е обитавал древните земи, народ който е писал историята на античния свят, и оставил своето велико наследство за своите наследници – днешните българи.