Траки

ТРАКИ ДРЕВНИ КОЛКОТО ЗЕМЯТА

Възникването на тракийската етнокултурна общност се отнася към средната и късната бронзова епоха. Тя се определя от достиженията и особеностите в областта на митологията, архитектурата, скулптурата, живописта, бита и художествените занаяти.

Траките са тясно свързани с миналото и древната история на България. Запазените писмени сведения за културата им често са непълни или обект на интерпретации. Според тях възникването на тракийската етнокултурна общност се датира към средната и късната бронзова епоха.

В по-голямата част от своята история траките са разделени на много племена. В периода V – I век пр.н.е. възниква и достига разцвет известното тракийско Одриско царство. То оставя на българската археология значително по своите мащаби културно наследство, включващо древния град Севтополис, златната маска на цар Терес, бронзовата глава от периода на цар Севт III, Панагюрското златно съкровище и още редица ценни артефакти.

Тракийската култура се определя от достиженията и особеностите в областта на митологията, архитектурата, скулптурата, живописта, бита и художествените занаяти. Характерните ѝ белези се забелязват при изграждането на градовете и укрепените дворци (Кабиле, Севтополис), на култовите центрове с могилни некрополи (Долина на тракийските царе, Старосел, Перперек, Татул и Сборяново) и монументалните куполни гробници със скулптурна и живописна украса (Александрово, Стрелча, Мезек, Старосел, Шипка, Казанлък, Свещари). Богатите находки от благородни метали (Враца, Розовец, Дуванли и др.) са с изящна изработка (Панагюрско съкровище, Рогозенско съкровище и др.). Тракийската традиция да се строят куполни гробници се свързва и с късноантичната епоха (Вълчитрънското златно съкровище се характеризира с определени ритуални церемонии, посветени на култа към Слънцето). Към соларния култ на царете-жреци, олицетворяващи Слънцето, се причисляват погребалните скални ниши от Източните Родопи, а също така и тракийските мегалити, които се срещат в различни части на България.

Към I – II в. сл.Хр. експанзията на Рим на Балканите подчинява по-голямата част от тракийските племена. През III в. Римската империя изпада в тежка криза, породена от вътрешни борби за власт. Това до известна степен отслабва военната мощ на империята и тракийските провинции стават арена на нашествия на готите и други варварски племена. В резултат на това към III – V в. коренното тракийско население е в голяма степен редуцирано – част от него е разселена, а друга – асимилирана. Запазват се обаче безценни артефакти и множество обекти, които напомнят за достиженията на траките и тяхната цивилизация.