Траки

МОГЪЩИТЕ ГЕТИ

Гетите са описани в съчиненията на бащата на историята – Херодот. Като най-храбрите и справедливите от траките. Техните воини винаги смело са защитавали земите си срещу врагове. При похода на персийския цар Дарий I към земите на скитите, гетите единствени му оказват съпротива. И макар, че са принудени да отстъпят пред многочислената персийска армия, и дори да дадат конни стрелци за армията на Дарий, те не се примиряват. 

Искането на персите не е случайно. Гетите са изкусни майстори на лъка и конната езда също като скитите. Тъй като най-североизточните им граници опират в скитските земи между двете големи народности общности. През вековете тече силно културно и политическо взаимодействие.

Уменията на гетите са оценени високо и от тракийския цар Ситалк. По време на похода му към Македония и Халкидическия полуостров. Тогава той предвожда 50 000 конници голямата част, от които са гети. Присъединили се в края на VI век – първото десетилетие на V век като съюзници на Одриското царство под водачеството на Терес I. Гетите запазват и през идващите години и векове своята лоялност към най-голямото тракийско държавно обединение. Самите гети притежават добре развити държавни организации, за които свидетелстват историци като Херодот и Тукидид.

Вярващи в безсмъртието най-достойните и храбри от траките следват култа към Залмоксис – мъдреца-полубог, който е донесъл тайната на безсмъртието със себе си от далечни земи. За могъществото на гетските владетели и затова, че те са притежавали не само храбри воини, но и важни градски центрове, средища на политически, духовен и обществен живот. Може да се съди от царските погребения при Аджигьжл, Борове, Свещари, където се смята, че е погребан гетския цар Дромихет.

Владетелите на гетите провеждат успешна политика и поддържат изключително добри отношения с Одриското царство.

Гетски воини участват и в настъпателните операции на одриския владетел Севт I през 411 година преди Христа. При обсадата на Кардия траките побеждават атиняните. Голям е приносът на 2 000 лековъоръжени воини гети.

Династическите домове на гетите поддържат и дипломатически, и политически контакти с одриския владетел Котис І. Външнополитическата им дейност също е активна. През 339 година преди Христа скитския цар Атей първоначално воюва с анонимен гетски владетел в делтата на Истрос, а впоследствие е разбит от фалангата на Филип II Македонски. Той от своя страна има за съюзник гетския цар Котела. Според твърдението на Атеней съглашението е скрепено с брачен съюз между Филип II и гетската принцеса Меда.

През 335 година преди Христа Александър III Велики, след неуспешен опит за десант на о. Певка преминава на левия бряг на Истрос. Успява да отблъсне един гетски отряд с цел да си осигури стабилен северен тил преди похода в Азия.

Гетските земи стават отново арена на сблъсъци, когато през 325 година преди Христа стратегът на Тракия Зопирион, след опит да наложи властта си над съседните скити и гети, и след неуспешна обсада на Олбия загива на бойното поле. През 313 година преди Христа гетите са съюзници на западно понтийските колонии, които начело с Калатис, се противопоставят на политическите амбиции за хегемония на Лизимах.

Около първите години на III век преди Христа или края на IV век гетската политическа история достига своите върхове. Начело на държавата застава Дромихайт, който не само побеждава, но и пленява Лизимах. Македонецът е принуден да приеме гетските условия и да направи териториални и политически отстъпки.

През 60-те и 50-те години на I век преди Христа в гетските земи управлява Буребиста. Той разширява политическите граници на своята държава на север и на северозапад. Подчиняват му се и елинските колонии на северното и на западното крайбрежие на Черно море - Олбия, Тира, Истрия, Калатис, Дионисополис, Одесос и Месамбрия. Буребиста става най-могъщият между царете в Тракия и дори се намесва в конфликта между Гай Юлий Цезар и Помпей на страната на последния. През лятото на 48 година преди Христа Цезар подготвя срещу него война. Буребиста е свален чрез вътрешен заговор като приемниците му разделят държавата на четири части. След смъртта му гетската държава отслабва и постепенно се разпада на малки парчета. Гетите започват да враждуват помежду си.

От отслабването на гетите по-късно се възползва Рим, който след значителни години на усилия и борби успява да ги подчини, да унищожи и претопи последните остатъци от владенията им. Въпреки това гетите запзват своя уникален характер и борбен дух, който се предава на идващите поколения.

Откритите великолепни гробници и останки от различни светилища и култови комплекси от двете страни на Дунав. Днес са красноречиво свидетелство за могъществото на гетската племенна общност. Гетите ще останат в историята не като едно отдавна изчезнало племе, а като народът, който е дал основата, на която по-късно българския народ се е развил. В по-късните времена и формирал своите морални ценности и традиции.