Второ българско царство

КАКВА Е БИЛА ГРАМОТНОСТТА НА БЪЛГАРСКОТО НАСЕЛЕНИЕ?

Колко от българското население през периода е било грамотно? – това е един от въпросите, които винаги е вълнувал изследователите. Благодарение на достигналите до наши дни надписи, открити при различни археологически проучвания може да се състави една сравнително пълна и достоверна картина на грамотността на българското население.

Извън кръга на духовенството, което имало ключова роля в духовния живот на страната било сравнително ограничено, съществували две големи групи от населението, които били сравнително добре образовани.

Първата включвала представителите на светското градско образовани. Сред тях с най-добро образование и грамотност се нареждали царските и болярските писари. Те били натоварени със съставянето на различни документи, грамоти, договори и трябвало да владеят почти до съвършенство четмото и писмото.

Следващата голяма група от населението била тази на майсторите –занаятчии. Тук влизали ювелири, грънчари, каменоделци, строители, а също така и търговци. Някои войници също били грамотни, но като цяло това било рядкост.

Майсторите за разлика от войниците трябвало да изписват и поставят определени надписи върху произвежданите от тях изделия. Някои от тях били поръчвани от съответните благородници, които ги наемали, други майсторите сами поставяли, като един вид знак, който да покаже кой ги е произвел.

Сред кръга на майсторите особено място заемали ювелирите. Техните калиграфски умения били много високи и се доближавали до тези на книжовниците. Това не било случайно, тъй като изработката и поставянето на владетелските и болярски монограми върху печати, пръстени, чаши и други предмети било прецизна работа.

Майсторите каменоделци също притежавали добра грамотност и калиграфски умения. При строежа на крепости и сгради, те често издълбавали върху стените и отделни елементи отделни текстове и монограми, които били поръчани от знатните.

Грънчарите също поставяли върху своите произведения определени монограми и надписи. Като цяло смисъла на тези надписи – върху предмети и сгради било да служат, като доказателство за собственост.

Образованието осигурявано от църквата и достъпността на книгите водело до развитие и усвояване макар и на елементарни умения за писане от голяма част от населението. Всички, които се научели да пиша се стремели да оставят своето име за поколенията, тъй като считали това за важно и като вид наследство, за да не изчезнат имената и рода им. Образовайки се обикновените хора вече осъзнавали своята значимост и искали да оставят следа, да бъдат запомнени. Много често надписите съдържали текст от рода “А, Иванко..” “Аз Тудорица писах” и т.н. В други надписи освен осъзнаването на социалната значимост на човека, се описвали и делата, които той е свършил, и какво добро дело е направил за останалите миряни, така че те да го запомнят с него.

Тези оставени надписи показват, че в при църковните училища в градовете образованието е било добре развито. Те са посещавани от ученици и деца от различни социални слоеве. Образованите в тях са осъзнавали своята значимост и са демонстрирали самочувствие и увереност в собствените си сили. Те са можели да пишат текстове, които са отразявали тяхното виждане за живота и техните дела, като по този начин са оставяли своето наследство за поколенията.

Болярите като цяло били грамотни и образовани, тъй като те били част от административния апарат на държавата и трябвало да боравят със съответните грамоти, документи, преписки изготвяни от техните писари и помощници.

Най-слаба била грамотността в селата, особено там където живеели много зависими селяни. Преобладаващата част от тях не можели да четат и да пишат, въпреки че имало и такива от тях, които успявали да усвоят това изкуство, и съответно да подобрят собствената си значимост и място в обществото.

Образователната система, характерът и обемът на придобитите знания и степента на грамотност са оказвали съществено влияние върху българското общество от времето на Второто българско царство. Грамотността осигурявала просперитет и развитие на държавата, създаване на повече действащи и уверени в своите сили хора, на които можело да се опират владетелите в нейното управление, и които допринасяли за нейното благоденствие.