След възстановяването на българската държавност от братята Асен и Петър, следва период на постепенно териториално разширения. Към България са са върнати и присъединени обширни територии от времето на Първото българско царство. Тези процеси са съпроводени с политическо развитие и стопански и културен разцвет. Книжовната и художествената школи в Търново продължават традициите на старата българска култура. Търновската патриаршия придобива все по-голям авторитет в православния Изток.
Развива се металургията. Напредък бележат строителството и архитектурата. Броят на крепостите по българските земи достига над 2 000, като при изграждането им се спазва правилото за бърза комуникация помежду им, включително наличието на постове, предаващи визуални сигнали. С тези нововъведения отбранителната система на България се превръща в една от най-новаторските в Европа по онова време.
Секат се първите български монети – златни, сребърни и медни. Поставя се началото на търговски стокoобмен с Дубровник и италианските републики. В условията на спорадични външни нашествия и войнѝ със съседи, за период от около два века, Второто българско царство се утвърждава като водеща военно-политическа сила в Източна Европа.
Вътрешните разногласия и борби за власт обаче довеждат до разделение на страната на две части – Видинско царство и Търновско царство. При тази липса на консолидация набезите на османските турци на Балканите през ХIV век довеждат до залеза на Второто българско царство през 1396 г.