В какви домове живеят хората във всички епохи е било белег за тяхното имуществено положение, социална принадлежност и престиж. Особено силна била тази разлика в средновековието. Домовете на простолюдието и болярите били много различни. Знатните първенци буквално живеели в един недостижим, приказен свят, за който говорели с възхищение дори чуждите пътешественици. 

Най-бедните прослойки от населението – селяни, крепостни, дребни градски занаятчии и работници живеели в полувкопани в земята землянки. Те били покрити със слама и тръстика, състояли се само от едно помещение и с малка жилищна площ. Стените на землянките се изграждали от преплетени клони, измазани с кал, които трудно спирали влагата и студа. Общата дебелина на стените била едва 10-14 см. Подът на землянките се правел от трамбована глина и се измазвал с пръст. Върху него се застилали рогозки. Землянките се наричали “хлевни” (плевни) или “изби”. За селските домове се употребявала най-често думата “хижа”.

Обзавеждането на домовете на простолюдието било много скромно. Тук влизали огнището, няколко глинени съда, миндер за спане, разположен в най-дългата част на землянката, няколко черги, кандило, раклата за булчинския чеиз и тъкачен стан.

Въпреки че бедняшките домове имали неугледен вид, в тях царяла изключителна чистота. Много чужди пътешественици, като преминавали през българските земи се удивлявали от това противоречие. В най-студените зимни месеци и дни на годината хората вкарвали в своите жилища и работния добитък, за да го запазят и да си осигурят по-голяма топлина. В градовете бедняшките домове били скупчени доста на гъсто, заради ограничената жилищна площ. В селата имало малко по-голямо пространство, но хората не спазвали някакъв план при техния строеж и разположение.

Жилищата на хората от градовете имали каменни основи, върху които се издигала същинската част от жилището. Втория етаж се заемал от едно или две помещения, с жилищна площ не повече от 15 квадратни метра. Стените на втория етаж били от дърво, с носеща конструкция, която се измазвала с кал. Понякога вътрешните и външните стени били изцяло от дървени дъски, като пространството между тях се запълвало с пръст. Жилищата се отоплявали с камини.

Покривите на къщите в градовете били направени най-често от слама – тъй като тя била най-евтина и достъпна. Имало обаче и покриви покрити с дървени плоскости, други с керемиди. В приземния, издигнат от камък етаж обикновено се разполагали занаятчийските работилници или обор за добитъка.

За разлика от простолюдието болярите и знатните граждани, важни служители от държавната администрация и канцелария близки до владетелите живеели в разкошни домове. В много средновековни източници и описания се споменавали високите дворци и богати къщи на живеещите отвъд Балкана аристократи.

Домовете на знатните се отличавали със своите размери и пъстроцветна архитектура. В тях се вплитали най-добрите и високи за времето си достижения на архитектурата и изкуството.

Фасадите на аристократическите домове били украсявани с „различни цветове и шарки", декорирали ги с геометрични фигури и метална пластика. Вторите им етажи били разчупени от ниши и арки. Сред строителните материали преобладавали мекият варовик, червените тухли, разноцветните декоративни панички и много дървени плоскости.

По интересен начин били оформяни прозорците на болярските жилища: Прозоречните стъкла имали бледо-зеленикав цвят, но се срещали още синият, виолетовият, жълтият, зеленият и червеният цвят. Понякога цветовата гама била в различни нюанси. Като връх на украсата и майсторството в лицевата страна на прозоречните стъкла са вплитали различни орнаменти, които наподобявали ковано желязо. От тях най-често била разпространена четирилистната детелина.

Най-забележителен от домовете на аристократите бил Дворецът на търновските царе. Издигащ се внушително на хълма Царевец, той бил истински бисер.

Дворцовият комплекс бил замислен и изграден като сложен ансамбъл от жилищни и сервизни помещения, които трябвало да осигурят удобен живот на царя и неговото семейство. В началния си вид сградата била издигната още при първите Асеневци, а впоследствие многократно бил преустроявана. Дворцовите зали били украсени и със завеси от коприна и драперии от кадифе, подовете им постлани със скъпи и изкусно изработени килими, а масите, отрупани с ястия и напитки, сервирани в съдове от злато, сребро и богато украсена керамика.

 Много от стените на вътрешните помещения били зографисани с образи на царе и светии. Особено богато била зографисана, тронната зала.

Подовете на представителните и жилищните помещения били оформени грижливо и покрити с мозаечни кубчета от бял, светложълт и светлорозов мрамор, зелен серпантин и червен порфир. Мозайките изобразявали триъгълници, паралелепипеди и, кръстове.

Навсякъде се разнасял приятният дъх на различни благовония, който трябвало да затвърди представата за приказния свят, царуващ в дворците къщи.

 Ние от Исторически парк се стремим да пресъздадем величието на славните български владетели и царе, да ви потопим във вълнуващото приключение на късното българско средновековие. Освен с изгражданата зона Второ българско царство в комплекса, всеки посетител ще може да отседне в специално създадените къщи за гости и странноприемница. Като съчетаваме модерните достижения с изяществото и красотата на средновековното изкуство от времето на второто българско царство, ние ще ви накараме да изпитате в пълна степен удовлетвореност и удоволствие от престоя си при нас, да се почувстват, като великите български владетели и властелини, чиито блясък и могъщество е засенчвал дори Константинопол.