Второ българско царство

АСЕНОВАТА КРЕПОСТ

Превърнала се с годините в символ на българската мощ, тя била описвана с възхищение не само от нейните обитатели, но и от обсаждащите я врагове.

Първото, за което се сеща човек при споменаването на Асеновата крепост е нейното местоположение. Тя се издига върху една варовикова чука на левия бряг на река Асеница. Точно на това място, където проломът на реката се стеснява изведнъж в почти отвесни скалисти брегове. Чуката се извисява на 130 метра от нивото на града на около сто и повече метра от нивото на реката и на около 30 метра от пътя свързващ средновековното селище Станимака (днешен Асеновград) — Бачковски манастир, който минавал в подножието на крепостта.

През средновековието укреплението над Станимака и разположеното край него село се наричали „Петрич“. Името произхожда от гръцки. В неговия корен лежи съществително „петрос” (скала, камък), което идва от скалистия терен. Както на цялата местност, тъй и на възвишението, където се намира крепостта, и на целия речен пролом в долната му част.

Склоновете на чуката на запад от Асеновата крепост са отвесни и силно наведени над реката, което ги правело абсолютно недостъпни. Стръмните на места отвесни склоновете откъм север, юг и запад, тук-там били изсечени допълнително и хубаво загладени, за да станат още по-мъчни за изкачване и за превземане. Най-достъпна била само височината в югозападния ѝ край. От тази именно страна в скалата била направена пътека за ездачи и пешаци широка около два метра през, която се влизало в крепостта.

Характерно за Асеновата крепост е, че нейните зидове не представлявали затворена укрепителна система. Те се намирали само на местата, където височината не е била достатъчно стръмна и недостъпна, а където е била естествено непристъпна (както е откъм север и изток). Там не е имало никакви зидове. Крепостта се е състояла от две части — горна или централна, която включвала най-непристъпната част и долна, в която влизали южните склонове на чуката. Горната част заемала площ от около 10—12 декара. Към нея спадало същинското вътрешно укрепление на твърдината, където се е намирала главната кула. По запазените от нея зидове се разбира, че тя е била мощна четириъгълна постройка, направена от необработени камъни, споени с бял хоросан и се разполагала в най-високата и най-западната част на върха. Във външната част на крепостта се намирали казармените и домакинските помещения разделени от същинската крепост с отделна стена.

Височината на крепостните зидове измерена от вътре не надхвърляла 4—5 метра, докато отвън те достигали в зависимост от терена до 15 метра наблюдателна кула.

Откъм най-стръмните североизточните височини на твърдината не е имало зидове, а дървена ограда (парапет). За чието съществуване споменава летописецът на Четвъртия кръстоносен поход Жофруа дьо Вилардуен.

Най-добре запазената сграда от Асеновата крепост е крепостната църква „Света Богородица Петричка”. Тази красива постройка е един от най-ценните представители на църковната архитектура в нашите земи. Тя е разположена върху североизточния ръб на крепостното възвишение.

Една единствена пътека отвеждала към крепостта изсечена в канарите откъм южната страна. В случай на обсада тя бързо се превръщала от пътека в капан, защото е минавала под самите зидове. Оттук защитниците са засипвали щурмуващите с камъни, стрели и гореща смола. Храстите по стръмнините са били изсечени, за да не служат за прикритие на враговете. По-голямата част от камъните в подножието на калето били вдигнати горе на стените приготвени за търкаляне върху вражеските глави.

Втора наблюдателна кула откъм изток стърчала надвесена над стометровата пропаст откъм реката и държала под око източния кръгозор. Встрани от тази кула по первазите на северозападния ръб на чуката дървеният парапет е предпазвал стражите от падане.

Сред тия зъбери, парапети, настръхнали зидове и бойници се издигала хубавата църква, която е могла всеки миг да се превърне в укрепление. Зидовете ѝ в основата са дебели колкото и крепостните зидове. Черковните молебствия в нея от празнични не веднъж са се превръщали в молебствия за кръвта на враговете в литургии за извоювани победи.

Под защитата на силната Асенова крепост градът Стенимака (Асеновград) процъфтявал и бързо се превърнал в един от важните административни и стопански центрове на Второто българско царство Седалище на обширната Родопска област.

И до днес запазените останки от Асеновата крепост спират дъха на посетителите и напомнят за величието на храбрите български войни и обитатели на нашите земи.


9.6.2020 г.