Доказателство за силното развитие на този занаят са откритите при археологически разкопки различни ковашки и златарски инструменти, калъпи и други, които са свързани с него.

Обработваните метали са желязо, мед, сребро, олово, злато и бронз. Изисквали са се много опитни майстори, които познавали технологията за изработване на материали и изделия от съответния метал или сплав. Това довело до оформянето на големи центрове, където са се обработвали металите и се развивало ковашкото изкуство. Един от тях е средновековния град Червен, за който се смята, че името му идва от червеното зарево, което излъчвали ковашките пещи.

Желязото е най-масово използвания материал. От него се правят занаятчийски инструменти, земеделски сечива, домашни предмети, железни детайли за различни машини – предимно обсадни, нападателно и защитно въоръжение, елементи от градските стени – панти за крепостните порти, железни решетки и тъй нататък.

Метала се обработвал, чрез изковаване като предварително се нагрявал до определена температура. Изковаването ставало върху наковалня, като се използвали различни по вид и форма щипци, клещи, чукове. Българските ковачи от оная епоха познавали закалителните процеси, многослойната заварка и други технологични процеси, които правели произвежданите от тях изделия с много високо качество.

Многослойната заварка помагала да се създават твърди и в същото време притежаващи голяма еластичност предмети. По този начин например като са комбинирали лист твърдо и два листа меко желязо са произвеждани много от средновековните ножове. След заточване оръжието можело да се използва продължително без да губи своите качества.

Обикновено опита в обработката на желязо се предавал по наследство от баща на син, или от майстор на ученик. По този начин са се формирали традиции и приемственост в този изключително важен за българската държава занаят.

Една средновековна ковашка работилница изглеждала по следния начин. Под навес, който бил разположен до жилището на ковача се разполагали наковалнята и инструментите – чукове, клещи, секачи, пили. За раздухване на огъня в ковашкото огнище се използвал кожен мех. Съответно имало ведра или корита с вода, които се използвали за закаляване на желязото.

Тъй като войната е била неразривно свързана с бита на средновековния човек от нея епоха, много от средновековните ковачи се специализират именно в изработката на различни оръжия. Изработват се мечове, брадви, боздугани, шлемове, ризници, стремена и други части от конска амуниция. Също така в ковачниците се правят различни части, като механизми и обкови на бойните машини.

В българските земи имало и много изкусни ювелири, които обработвали добиваните благородни метали като злато и сребро. Те произвеждали различни изделия – гривни, колиета, обеци, пръстени и предмети на лукса за знатните. При изработката им майсторите са използвали специална малка наковалня и различни чукчета, длета и тъй нататък, с които са обработвали метала и са го превръщали в произведения на изкуството.

Развитието на добива на метали и тяхната обработка особено през периода на Второ българско царство води до нарастване на продукцията, която правят средновековните майстори ковачи. Усвоили най-модерните за времето си техники и предаващи своите знания един на друг, те произвеждат много и качествени продукти, които водят до развитие на стоково-паричното обръщение и до подем на българската държава. Може да се каже, че през този период именно металообработването е един от водещите отрасли, който формира облика на голяма част от средновековните градове.

В Исторически парк посетителите могат да видят оръжия и предмети изработени от метал, които не отстъпват на образците на отминалите времена, произвеждани от майсторите занаятчии. Посетите ни и се докоснете до великото минало и изкуство на българския народ.