Друг много важен атрибут – символ на престиж от нея епоха били печатите. Всички царски дарствени грамоти, договори и други важни документи били скрепяни с металически печат, който потвърждавал ценността на съдържанието и в същото време удостоверявал кой е неговият собственик и издател, тъй като печатите се правели индивидуално по специална поръчка.

По времето на съществуването на Второ българско царство в страната се срещат различни монети. Част от тях на византийските императори от Солунско деспотство, Никейската и Трапезундската империя. В същотo време българските царе секат свои монети, които са произведение на българското златарско ювелирно изкуство.

Началото на монетосеченето по време на Второ българско царство се счита, че поставя цар Калоян. По него време секат медни монети, които копират образци на византийски такива. Монетите са били сечени в престолнината Търновград и основното им предназначение е било да се използват за финансирането на военните кампании на българския владетел. Приемника на цар Калоян, Борил продължава също да сече монети, но при него тяхното тегло е намалено мако.

При идването си на власт Иван Асен II започва да сече освен медни сребърни и златни мoнети. Последните се счита, че са отсечени в чест на голямата победа на българският цар над Теодор Комнин при Клокотница.

Златната монета на цар Иван Асен II показва на едната страна застанали прави българският цар Иван Асен II, Св. Димитър. Светецът подава с лява ръка меч на царя, а с дясната поставя корона на главата му. На обратната страна на монетата е изобразен Христос и надпис. При наследниците на цар Иван Асен монети не се секат, но при цар Константин Асен се активизират отново. Монетите,  които се секат са основно от мед, но с разнообразен иконографски сюжет и красиво оформление. Върху някои монети владетелят е показан с корона на главата , седнал на трон. Над главата му вдясно се подава божията десница и личат съкращенията от името на царя. Върху други монети владетеля е представен на кон, който върви надясно. Носи развято наметало, а на главата си корона. В дясната си ръка държи жезъл с кръст, а в лявата – кръгъл щит. На опаката страна отново е бюстът на Христос и съкращенията от името на владетеля.

Най-върхово развитие българското монетосечене от периода на Второ българско царство бележи по времето на цар Иван Александър. По негова заръка са отсечени две сребърни и пет медни монетни емисии. На една от монетите царят е представен със сина си Михаил Асен.

Върху лицевата стана на някои монети е изписван с различни варианти царският монограм заедно със съкращението “цар”. Сребърни и медни монети сече и последният български цар Иван Шишман.

Монетите са се използвали както за вътрешни нужди, така и във външната търговия. Обикновено в страната са се използвали предимно медни монети, а за външни нужди сребърните емисии.

Печатите се изработвали от висококвалифицирани гравьори. Златните печати се наричали хрисовули, а оловните, които били най-широко разпространени моливдули. Имало и позлатени сребърни печати. Най-изящни били царските печати. Техният среден диаметър бил около 4 см. Те били обработвани двустранно. На лицевата част най-често бил показан владетелят или светецът, който е покровител на царя, или пък Христо или Богородица. Представяни са обикновено застанали един срещу друг. Владетелят е прав в официална дреха, с ниска корона. В дясна ръка държи скиптър, а в лява свитък.

Особено интересен е печата на Иван Асен II съхраняван в Зографския манастир. Върху него е представено изображение на царя прав, облечен в богати одежди, на главата с корона с висулки край ушите. В дясната си ръка държи пряпорец на дълъг прът опрян в земята, а с лявата върху, която е преметнат пояс държи символа на държавата кълбо с кръст отгоре. От дясната страна на царя има надпис “Иван Асен цар на българи и гърци”.

Монетите и печатите – хрисовули и молидвдули на българските царе и знатни от управляващото съсловие са символ на икономическото, политическото и духовното развитие на българската държава през периода на Второто българско царство. Те показват и развитието на тогавашното българско изкуство и таланта на живелите по него време майстори-гравьори.