Второ българско царство

КАКВИ ДРЕХИ СА НОСЕЛИ ХОРАТА ОТ ВТОРОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

Хората от простолюдието носели обикновено дрехи направени от овчи кожи. Връхните дрехи на мъжете били направени от агнешки кожи. Отгоре намятали ямурлуци направени от плъст, които на върха завършвали с качулка. Краката си обували в цървули, съшити от телешка кожа и увити с навои, пристегнати около краката с конски косми, които се сплитали в красиви фигури. В празнични дни навоите били заменяни с калцуни, които стигали до под колената и в горната си част били в различен цвят. На главите си българите носели калпаци. Те се съшивали от кожа и даже във Византия били известни като „българска направа". 

Кройката на облеклото била проста, а материала, от които се шиели дрехите — груб. Празничната мъжка дреха представлявала дълга риза, която се спускала свободно до коленете, а през кръста обезателно се препасвала с колан. Най-често ризата била бяла, но се срещали и други цветове: кафяв, тъмнозелен, тъмносин и други. Мъжките дрехи не били толкова пъстри, колкото женски. При гърдите ризите били скосени, ръкавите при китките тесни. Всички мъже и богати и бедни носели тесни панталони наречени “гащи”.

Аристократите предпочитали крещящите цветове: за връх на изяществото се смятало, ако по гащите има различни шарки и изображения. Мъжете от бедните съсловия се препасвали с връв, а по-заможните с колани. Коланите носени от аристократите били покрити с множество апликации изобразяващи хора и животни с позлата и скъпоценни камъни.

От украшенията мъжете носели предимно пръстени. Бедните мъже носели пръстени от прост металс много груба направа. Болярите си слагали задължително масивни златни пръстени с гравирани надписи, различни изображения в хералдична поза и скъпоценни камъни. Тези пръстени обикновено играели и ролята на печат, с който те подпечатвали своите писма и документи.

Българите, както и ромеите носели бради и мустаци, а косите им били дълги и падали свободно над раменете. Дългите коси били считани за белег, че човек се е родил и живее свободен. Затова през Средновековието се стрижели само робите.

Женският костюм бил много изящен. Празничната дреха представлявала дълга ленена риза, която покривала и глезените. Нормите на приличието и християнската религия изисквали дрехата да е направена така, че да не показва заобленостите на тялото под нея. Около шията женската дреха била набрана и украсена с шевица от разноцветни конци. Ръкавите били тесни и се закопчавали с копчета. Жените не се препасвали за разлика от мъжете, в тяхното облекло преобладавали най-различни цветове – наситени и пъстри.

Жените от Търново носели на главите си особен вид покривало, което се състояло от челна шевица, която отзад на темето се издигала високо и нагоре и след това падала свободно на раменете. Това бил т. нар. търновски „сокай“. По-заможните търновчанки /болярки, дъщери и съпруги на знатни велможи/ украсявали главите си със сокай, в който били преплетени сърмени нишки.

Средновековните българки обичали много украшенията. Обеците и копчетата, които носели бедните българки имали сравнително проста форма и били изработени от мед, бронз, желязо и оцветена стъклена маса. Женския костюм през тази епоха се отличавал с пъстротата в украсата и простата им кройка.

Облеклото на българската аристокрация наподобявало византийската мода. Болярите шиели дрехите си от тъкани внесени от Византия, 3ападна Европа и Изтока. Облеклата били богато украсени със злато, бисери, скъпоценни камъни и сърмена везба.

Особено пищен и изящен бил женският аристократичен костюм. Преобладавали златотъканите тъкани с богата декорация. Върху дрехата на Десислава - съпругата на севастократор Калоян, чието изображение е достигнало до нас са извезани медальони, в които са вписани лъвчета в хералдична поза. Безчет били и бисерите, с които са обсипани парадните дрехи на българските принцеси

Болярките се кичели с много скъпи начелници — целите от злато и скъпоценни камъни. Широко разпространени били обеци, наушници, пръстени огърлици, гривни, медальони изработени от злато, скъпоценни камъни и емайл.

Гостите и посетителите на Исторически парк ще имат уникалната възможност да видят възстановени костюми на хора от второто българско царство. Нашите реконструктори и герои в специално организираните за Вас представления, ще ви пренесат във времето, когато българските царе и велможи не са отстъпвали нито по смелост, нито по великолепие на своите съседи от Византия. Всеки желаещ ще може да облече костюм на български болярин и да си направи снимка в подходяща за епохата атмосфера.


9.1.2020 г.