Хората от простолюдието носели обикновено дрехи направени от овчи кожи. Връхните дрехи на мъжете били направени от агнешки кожи. Отгоре намятали ямурлуци направени от плъст, които на върха завършвали с качулка. Краката си обували в цървули, съшити от телешка кожа и увити с навои, пристегнати около краката с конски косми, които се сплитали в красиви фигури. В празнични дни навоите били заменяни с калцуни, които стигали до под колената и в горната си част били в различен цвят. На главите си българите носели калпаци. Те се съшивали от кожа и даже във Византия били известни като „българска направа".
Кройката на облеклото била проста, а материала, от които се шиели дрехите — груб. Празничната мъжка дреха представлявала дълга риза, която се спускала свободно до коленете, а през кръста обезателно се препасвала с колан. Най-често ризата била бяла, но се срещали и други цветове: кафяв, тъмнозелен, тъмносин и други. Мъжките дрехи не били толкова пъстри, колкото женски. При гърдите ризите били скосени, ръкавите при китките тесни. Всички мъже и богати и бедни носели тесни панталони наречени “гащи”.
Аристократите предпочитали крещящите цветове: за връх на изяществото се смятало, ако по гащите има различни шарки и изображения. Мъжете от бедните съсловия се препасвали с връв, а по-заможните с колани. Коланите носени от аристократите били покрити с множество апликации изобразяващи хора и животни с позлата и скъпоценни камъни.
От украшенията мъжете носели предимно пръстени. Бедните мъже носели пръстени от прост металс много груба направа. Болярите си слагали задължително масивни златни пръстени с гравирани надписи, различни изображения в хералдична поза и скъпоценни камъни. Тези пръстени обикновено играели и ролята на печат, с който те подпечатвали своите писма и документи.
Българите, както и ромеите носели бради и мустаци, а косите им били дълги и падали свободно над раменете. Дългите коси били считани за белег, че човек се е родил и живее свободен. Затова през Средновековието се стрижели само робите.
Женският костюм бил много изящен. Празничната дреха представлявала дълга ленена риза, която покривала и глезените. Нормите на приличието и християнската религия изисквали дрехата да е направена така, че да не показва заобленостите на тялото под нея. Около шията женската дреха била набрана и украсена с шевица от разноцветни конци. Ръкавите били тесни и се закопчавали с копчета. Жените не се препасвали за разлика от мъжете, в тяхното облекло преобладавали най-различни цветове – наситени и пъстри.
Жените от Търново носели на главите си особен вид покривало, което се състояло от челна шевица, която отзад на темето се издигала високо и нагоре и след това падала свободно на раменете. Това бил т. нар. търновски „сокай“. По-заможните търновчанки /болярки, дъщери и съпруги на знатни велможи/ украсявали главите си със сокай, в който били преплетени сърмени нишки.
Средновековните българки обичали много украшенията. Обеците и копчетата, които носели бедните българки имали сравнително проста форма и били изработени от мед, бронз, желязо и оцветена стъклена маса. Женския костюм през тази епоха се отличавал с пъстротата в украсата и простата им кройка.
Облеклото на българската аристокрация наподобявало византийската мода. Болярите шиели дрехите си от тъкани внесени от Византия, 3ападна Европа и Изтока. Облеклата били богато украсени със злато, бисери, скъпоценни камъни и сърмена везба.
Особено пищен и изящен бил женският аристократичен костюм. Преобладавали златотъканите тъкани с богата декорация. Върху дрехата на Десислава - съпругата на севастократор Калоян, чието изображение е достигнало до нас са извезани медальони, в които са вписани лъвчета в хералдична поза. Безчет били и бисерите, с които са обсипани парадните дрехи на българските принцеси
Болярките се кичели с много скъпи начелници — целите от злато и скъпоценни камъни. Широко разпространени били обеци, наушници, пръстени огърлици, гривни, медальони изработени от злато, скъпоценни камъни и емайл.
Гостите и посетителите на Исторически парк ще имат уникалната възможност да видят възстановени костюми на хора от второто българско царство. Нашите реконструктори и герои в специално организираните за Вас представления, ще ви пренесат във времето, когато българските царе и велможи не са отстъпвали нито по смелост, нито по великолепие на своите съседи от Византия. Всеки желаещ ще може да облече костюм на български болярин и да си направи снимка в подходяща за епохата атмосфера.
