Второ българско царство

КРЕПОСТТА БДИН (ВИДИН)

Името Видин се появява през средновековието и е свързано с народната легенда за основаването на града. Тя гласи следното:

„Страната между Дунав и Морава били някога владения на брат и сестра. Братът се казвал Ниша, а сестрата Вида. Те си поделили страната така, че вида получила придунавската област, а Ниша покрайнините на Нишава и Морава. След това Вида построила на десния бряг на Дунав град Видин, а брат и град Ниш на р. Ниш.“

Разположеният на кръстопът Бдин притежавал силна крепост още от римско време. Впоследствие при идването на българите на кан Аспарух тя била допълнително укрепена и преустроена и се превърнала в един от важните опорни пунктове на държавата. Тъй като била оградена от владените от българите Белград и Браничево зад дунавските български земи по него време, тя е била вътрешен административен и укрепен център, който не е бил подложен непрекъснато на външни набези и удари. По времето на борбата между цар Самуил и император Василий II крепостта Видин оказва упорита съпротива и пада чак след 8 месечна обсада. След превземането и византийския василевс възстановява нейните укрепления. По време на Второто българско царство крепостта отблъсква честите нападения на унгарците. Останките от средновековната крепост са се запазили и до днес добре съхранени и са известни под името Видини кули или крепостта баба Вида.

В средновековието Видинска област, над чиято властвал могъщия укрепен град Бдин (Видин) била самостоятелна административна единица. Той бил център на Бдинската епископия и важен търговски център. Служел е, както за пристанище, в което са докарвани важните за вътрешната търговия стоки от чужбина, а също така и като опорна точка и пункт за транзитна търговия с Влашко и Унгария.

След завладяването на Видин от император Василий II Бдин станал византийска провинция. Видинската епископия първоначално била подчинена на цариградската патриаршия, а по-късно била поставена под властта на охридския архиепископ.

По времето на Второто българско царство Бдин се превръща в погранична твърдина, като на север граничела със северинската унгарска област. След преминаването на Белград и Браничево в ръцете на унгарците значението на Бдин като крепостен център, който трябва да защитава границата от неприятелски нападения нараства изключително много. Бдин бива преустроен във феодален замък и се разраства, като продължава да изпълнява първоначалното си предназначение – да пази българските земи от нашественици. Впоследствие града и околностите му се обособяват в така нареченото "Видинското княжество", което налага свое автономно самоуправление, независимо от централната власт в Търновград. Впоследствие синът на Иван Александър, Иван Срацимир основава Видинското царство, което просъществува кратко, тъй като пада под ударите на османските турци.

Гордият средновековен град Бдин и останките от величествената крепост и до днес продължават да учудват пътешествениците и да ги вдъхновяват.

В картинна галерия към Исторически парк всички гости и посетители могат да се насладят на величието на Бдин. Пресъздадена е на платно от един от най-известните български художници "Васил Горанов". Споменаван в дневниците на арабския историограф и пътешественик Ибн Идриси, Бдин е категорично свидетелство, че българският народ винаги е бил създател на велики градове, символ на културата и неговото величие.


21.10.2020 г.