Второ българско царство

ВЕЛИЧЕСТВЕНИЯТ ПРЕСТОЛЕН ТЪРНОВГРАД

Столицата на Второто българско царство, Търновград се разполага върху три старопланински хълма – Царевец, Трапезица и Света гора. Тяхната непристъпност благоприятства за превръщането на селището в тежко укрепена крепост. След като Асеневци успяват да отхвърлят близо двувековното византийско владичество и да възстановява българската държавност. Селището започва бързо да се развива. Сътресенията, които разтърсват византийската империя настъпващите промени в глобален мащаб карат голяма част творци и майстори в областта на изкуствата, живописта, архитектурата и приложните изкуства да потърсят в него сигурен пристан. В Търновград са създадени условия за развитие на ювелирство, резбарство и грънчарство. Самите владетели на Търновград, които се стремели да превърнат новата столица на България в достойно и красиво място привличали различни майстори в областта на строителството, архитектурата и скулптурата.

В престолния Търновград се съчетавали най-високите за времето си достижения в областта на културата, изкуството и фортификационното строителство. Внушителния комплекс от манастири, които се разполагат сред прохладните сенки на Света гора и околностите на столицата привличат в себе си едни от най-будните и начетени умове. В тях се подготвят монаси и учени, преписват се книги и създават нови произведения с висока художествена стойност. От Търновград се разпространява българската писменост и култура в земите наричани днес славянски. Появяват се изключително живописни постройки, които се превръщат в символ на българската столица. Карата идващите от близо и далеч чужденци да се дивят на великолепието на този старопланински град.

Трите хълма, на които бил разположен Търновград разполагали с масивни фортификационни съоръжения. Те се състояли от стени направени от натрошени камъни, споени с хоросан и подсилени от вътрешни дървени решетки, които придавали по-голяма здравина на зидовете. Големи кули с правоъгълна форма позволявали върху крепостните стени бързо да се разполага и поддържа гарнизон. Укрепленията били защитени от високи зъбери, които предлагали прикритие на неговите защитници, а зад крепостния зид имало бойни площадки. Отстрани на крепостните порти се издигали кули с кръгла форма, от които върху главите на щурмуващите го врагове се изливали различни горещи течности – вода, смола и други. В отбраната са използвани и каменометни и катапулти, които е трябвало да унищожават противниковите обсадни съоръжения.

Най-сериозно защитен бил хълмът Царевец, тъй като върху него били разположени важните административни сгради – символ на властта и на държавата – царският дворец и патриаршеската църква. Три разположени една след друга порти водели към билото на Царевец по тесен скален провлак, който бил пресечен при първата порта. Това място се наричало Сечената скала. Над пропастта се спускал подвижен мост, който при вдигането му отрязвал пътя на евентуалните нападатели. Дори враговете да преминели защитните стени и да се озовали на Трапезица, царският дворец и Патриаршеската църква разполагали с нужните условия да се отбраняват сами . "Възнесение господне" била изградена като самостоятелна крепост със стени, порти и две бойни кули. Царският дворец също разполагал с високи крепостни стени, обширен вътрешен двор и голям брой кули, които били разположени на ключови места и покрай входовете.

Дворецът на царете, който се издигал върху билото на непристъпния Царевец бил израз на могъществото на българските владетели. Горните етажи на постройката имали многобройни балкони. Покривите, на които били поддържани от големи каменни или дървени арки. В близост до главният ход се намирали тронната зала и приемната облицовани с масивни мраморни плочи. Стените на двете помещения били покрити с изображения на български царе, царици, барелефи и мозайки. Жилищните и работните помещения на царя и неговото семейство били разположени в две големи сгради, издигнати на стръмния склон при източната крепостна стена. В дворцовия комплекс били разположени различни работилници, оръжейни и стопански помещения.С оглед безопасността на цитаделата и нейната независимост в североизточната част на вътрешния двор на царският дворец било изградено голямо водохранилище. Дворецът разполагал със собствен богослужебен храм "Света Параскева", който впечатлявал със своята богата вътрешна и външна украса.

Царете и управляващата аристокрация живеели в цитаделата и укрепените хълмове. Обикновеното население живеело в така наречения външен град. Той също бил защитен с крепости стени. Но бързото разрастване водело и до издигането на жилища извън крепостните стени. В границите на крепостните стени имало обособени квартали, където живеели различни слоеве от градското население.

Съществували отделни махали за жилищата и работилниците на занаятчиите, евреите и  западноевропейските търговци. Домовете на жителите на Търново били изградени от дялани или трошени камъни споени с хоросан. Покривите били покрити с керемиди. Поради ограниченото пространство между крепостните стени, сградите често били долепени една до друга. Водоснабдяването на града се извършвало от река Янтра, която обикаляла хълмовете Трапезица, Царевец и Света гора. Посредством кладенци и големи резервоари изградени в скалите, градът разполагал с нужните му запаси. В случай на обсада градът разчитал на така наречените водни кули – кладенци, които били вградени в каменни кули и защитени от крепостните стени.

Естествената непристъпност, яките стени и създадените водохранилища и складове превръщат Търновград в твърдина, която може да спре всеки неприятел. И наистина през своето съществуване до залеза на Второто българско царство градът никога не е превземан с директен щурм или чрез обсада. Падането му под ударите на турските войски е в резултат на предателство.

За Търновград византийските хронисти пишат, че той е столица на българите и втори град след Константинопол, с което признават негово величие и красота. Неговите богатства и великолепие, достиженията на архитектурата и изкуството, които за времето си достигат най-висок връх безспорно го утвърждават като туптящото сърце на Второто българско царство - символ на българското величие и непреклонен дух.

И до днес Търновград впечатлява със запазените останки от своите стени, с Балдуиновата кула и останките от архитектурните църковни комплекси. Градът ни напомня, че българският народ винаги е устоявал на бурите, преминавал с гордо вдигната глава през превратностите на съдбата и съграждал своето бъдеще още по-хубаво отпреди.

В Исторически парк жителите и гостите могат да се докоснат до възстановени образци от домове, странноприемница, дворцов и църковен комплекс от времето на Второто българско царство. Благодарение на усилията на многобройни специалисти – археолози, историци, изследователи на средновековната история, художници, скулптури, съчетавайки модерните строителни достижения. Ние създаваме за вас едно вълшебно място, където всеки от вас не само ще може да почувства духа и величието на отминалите време, но и да се потопи в тях. Посетете ни! Исторически парк ви очаква!