Второ българско царство

ХРАНАТА НА ХОРАТА ОТ ВТОРОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

През XII—XIV в. българските полета се засявали с пшеница, ръж, просо, ечемик, овес и други. От зеленчуците били познати зелето, марулята, ряпата, баклата, лещата, грахът, бобовите растения (без фасула), цвеклото, морковите, краставиците.В овощните градини растяли череши, ябълки, сливи, круши, дюли, бадеми, орехи,лешници, праскови, ягоди познати били пъпешите и дините. По селските мери пасяли многобройни стада от тънкорунни овце и породисти крави, а по балканските поляни често се срещали стада от кози. В селските пък и в градските дворове се отглеждали свине, патици, гъски, кокошки, гълъби и други. 

Важен източник за прехрана бил риболовът — не случайно в царските грамоти постоянно се говори за „рибни ловища", които строго се охранявали. Особено прочути били „големите и тлъсти дунавски риби", които според признанията на византийските автори рядко стигали до Цариград, но за сметка на това се ценя ли изключително високо. Познавачите предпочитали рибата, която се ловяла в чистите води на Охридското езеро.

Рибата се ловяла мрежи със сакове и въдици. Дори в по-малките реки като Янтра например се срещали големи риби.

Въпреки строгите разпоредби, които забранявали лова, по един или друг начин простолюдието успявало да си набави този вид храна. Ловът бил постоянен източник за храна на обикновените хора.

В българските земи лозата била широко застъпена, а нашите предци винаги се славели с производството на мед: той се съхранявал в кожени мехове и бил измежду най-прочутите стоки, които експортирали българите. Съществувала дори специална длъжност „царски пчелар»

Разнообразието от храни и напитки много рядко се появявало върху трапезата на обикновения народ. През средновековието се ядяло малко: веднъж най-много два пъти на ден. Бедните българи се хранели само веднъж като основната им храна бил хлябът. Правели го толкова голям, че един хляб бил достатъчен за десет яки мъже да се нахранят до насита.

Белият пшеничен хляб не бил чест гостенин на бедняшката трапеза. В повечето случаи простите хора приготовлявали хляба си от ръж и просо като го смесвали с трици, а понякога и с желъди. Обикновено всяка домакиня сама приготовлявала хляба на семейството и то за десетина дни напред.

Менюто на бедните хора било разнообразявано от булгура и варивата, а вечер ядяли обикновено овощия и зеленчуци. Ако имали месо, което се случвало рядко предпочитали го „жарено", „печено" и „пърлено". Едно от най-предпочитаните блюда било „риба, опечена в хляб", но обикновено рибата се консумирала „прясносолена".

Понякога домакинята сготвяла „някаква гостбица" или „вариво", а през гладните години бедняците преживявали с „малко ръжица", която варяли във вода. От млякото приготовлявали сирене, което консумирали „прясно или невтвърдено". Произвеждало се и козе сирене.

През тази епоха бедните българи употребявали почти изключително растителна храна. Консумирал се и много чесън. Това, което не било позволено на нишия народ - царят и аристокрацията имали в изобилие.

За болярското съсловие сутрешната закуска представлявала най-солидното ядене: тя се състояла от няколко блюда обезателно горещи. Широко били използувани подправките. За признак на лош вкус се смятало да се яде на непокрита маса и да се пие вино в малки чаши.

Богатият човек се разпознавал преди всичко „по златните и сребърни съдове" и приборите за хранене, които се използвали от аристокрацията. Някои от тях често били гравирани с надписи, показващи кой е техния собственик. Въпреки това не само в бедняшкия дом, но и в болярските замъци се ядяло предимно с ръце.

Най-изисканите ястия се поднасяли, разбира се, на царската трапеза, където „всичко сияело в празничен блясък". На големи празници се изваждали златни и сребърни съдове. Тези съдове били употребявани само в изключителни случаи и служели по-скоро за показ. Хлябът, който се поднасял на царската трапеза бил пшеничен, а виното се разливало по високите чаши „ароматно и искрящо, приятно на вид и на вкус".

Гостите и посетителите на Исторически парк, може да опитат вкусни ястия от естествени биопродукти и да имат удоволствието да се хранят в съдове и с прибори създадени по образец на онези, които са ползвали знатните български велможи от Второто българско царство. Тази посуда освен изящно изработена, помагаща духа на епохата да оживее, също така е функционална и отговаряща на съвременните изисквания. Подходяща е за всекидневна употреба, съчетаваща древното великолепие на произвежданите съдове със съвременната им функционалност.


14.1.2020 г.