Той показва истинската сила, която носят в себе си хората и неуморно до самия си край се бори и защитава българската земя от врагове.

През 60 – 70-те години на 13 век България е тормозена от нахлуващите в нея татарски дружини от Златната орда. Всяка пролет те преминават Дунава палят и грабят българските земи, отвличат като роби много млади мъже и жени, след което се завръщат по своите обиталища. За съжаление по това време българската държава е силно отслабена. Столицата е раздирана от многобройни вътрешни интриги в основата, на които стои царица Мария – съпругата на Константин I Тих Асен. Като племенница на византийския император Михаил VIII Палеолог, тя има големи амбиции и се опитва да управлява държавата вместо своя болен и куц съпруг. Злощастно падане от кон причинява травма на българският цар, която го кара да прекарва голяма част от времето си обездвижен. На самият Константин Тих му липсва онази енергичност и решителност, която е характерна за неговите предшественици. Неуспехът във водените войни срещу Византия се отразява и на отношението на народа към него. Болярите подкрепят царица Мария като се стремят да получат, колкото се може по-големи привилегии. В управляваните от тях земи са налагат всевъзможни данъци и повинности. Селяните страдат от глад и немотия, от нападенията на татарите. Защитените зад здравите стени на Търновград и своите крепости благородници нехаят за мъките на народа.

В това смутно време – на глад, недоволство и скърби от народа се издига Ивайло, който се превръща в селският цар. За неговият произход се знае малко. Той вероятно е роден някъде в гъстите дебри край Дунав, където се отглежда много добитък, особено свине. Запазено е сведение, че Ивайло е бил свинар според народната мълва. За него се знае още, че се е хранел с много зеле и маруля и е бил силно вярващ. Народа го нарича с прозвищата Бърдоква, Лахана, Кордокувас.

Ивайло вдига на оръжие селяните през 1277 – първоначално в земите на севаста, където живее, за да се защитят от татарско нападение. След това към него бързо се присъединяват много други неволници. Ивайло започва да напада татарските орди в равнината и да освобождава селяни. Армията му се въоръжава с взетото трофейно оръжие и укрепва с всеки изминал ден. Отдадеността на Ивайло на делото и действията, които извършва, за да защити народа и българската земя срещу злото му печелят мнoгобройни привърженици. В различни краища се появяват предводители на селски дружини, които бързат да се присъединят към неговата войска. Някои от благородниците – особено онези, които не подкрепят царицата и искат държавата да има силен владетел, също застават на негова страна. Татарите, които до този момент не са срещали толкова силна съпротива започват да отстъпват.

Ивайло продължава да води битки срещу големите татарски дружини. С всяка победа славата му расте. Жителите на много области избират да го следват. Надигат се призиви Ивайло да бъде обявен за цар.

Константин Тих е принуден да събере войската и да излезе в битка срещу Ивайло, за да защити трона си и да накаже самозванеца. Това вероятно става някъде през пролетта на 1278 г. Ивайло побеждава царската войска и посича куция цар. След победата той поема към Търновград.

Царица Мария предлага брак и царската корона на Ивайло. Това тя прави по чисто политически причини, за да запази властта за своя син и да не допусне византийския император да издигне нов удобен на него цар. Византия има нужда от слаб владетел, който да контролира, но амбициите на царица Мария са по-големи.

Ивайло поема българския престол в тези бурни времена и започва да воюва освен срещу татарите и срещу византийците. Недоволни от развитието на ситуацията в България, ромеите изпращат силна войска към България. Това те правят, докато Ивайло е принуден да се защитава от татарите в крепостта Дръстър. Болярите, които не го харесват отварят портите на столицата пред Иван Асен III, който е претендент за престола подкрепян от ромейския василевс. Плъзва слух, че Ивайло е загинал в битките.

През това време Ивайло успява да отблъсне татарите и повежда войската си към Търновград. Византийската армия, която наброява 10 000 души влиза в България. Ивайло обаче успява да я разбие край Девня. Царят самозванец бяга, а болярите издигат нов владетел. Това е деспот Георги I Тертер.

За съжаление непрекъснатите походи и битки водят до намаляване и умора на войската на Ивайло. В опит да си възвърне престола и вероятно, за да сключи мирно споразумение, селският цар отива в стана на татарския хан Ногай. За съжаление дългата ръка на Византия и вероятно щедрите обещания дадени на Ногай го карат да погуби Ивайло. По време на един пир защитникът на българския народ бива посечен.

За краткото време през, което води своите дружини и брани България от нашественици и врагове – 1277 – 1279, Ивайло си спечелва славата и ореола на народен закрилник. Селяните и обикновените хора го чувстват близък, тъй като той е от тяхната среда – един пастир, който е достигнал най-високия връх, и който нито за миг не спира да се бори.

В най-тежките дни на изпитания за България, често се появява мълвата за завърналия се Ивайло, който е дошъл да поведе народа.

Образът на Ивайло оживява в редица филми, книги и литературни произведения.

Гостите и посетителите на Исторически парк имат възможност да се докоснат до образа на този велик българин и борец за свобода чрез тематични картини и забележителни художествени произведения. При нас може да се сдобиете с романа „Тлееща жарава“ на писателя Евгени Константинов, който изгражда един човешки и жив образ на Ивайло – царят от народа. Специално за най-малките предлагаме книжката-приказка „Защитникът на народа“. В момента подготвяме и специална поредица от комикс-книжки, които да ги запознае с живота и делата на този достоен българин споменът, за който отеква през вечността.