Такива са Търновската книжовна школа, Килифаревска книжовна школа и други. Пишат се и се превеждат богослужебни книги, подготвят се книжовници и художници, калиграфи, които разпространяват българската култура и дух не само в границите на България, но и извън нея. През този период получава силно развитие, така наречената миниатюрна живопис.

Ръкописите и преписите на средновековните книги от епохата на Второ българско царство са интересни, както с текста, така и с украсата си от множество разнообразни рисунки-миниатюри. Тъй като текстовете на богослужебните книги са били в повечето случаи трудни за обикновения човек, техните автори и създатели са се стремя ли да направят книгата по-интересна и достъпна за него, да представят с рисунки определени моменти от нея, така че дой да я разбере. Затова българските средновековни художници и калиграфи работят с особено усърдие по украсяването на книгите.

Този стремеж особено силно проличава в книжнината от XIII и XIV век. За да са красиви и разнообразни книгите в тях се използват различни линейни и геометрични орнаменти, цветя и листа, птици, животни, нерядко и човешки фигури.

Обикновено изписването на книгата и украсяването и бива дело на един и същ творец. Понякога обаче в украсяването на отделните книги са ангажирани специално подготвени художници, владеещи до съвършенство техниката на работа върху пергамент и хартия. В такъв случай краснописецът е оставял определени места, допълнително запълвани от художника с подходящи заставки, заглавки и орнаменти. Мастилата и боите си ги приготвяли самите художници и краснописци.

Съобразно сложността на украсата се оформят две школи в българската миниатюрна живопис: неофициална, известна още като народна и официална, дворцова живопис.

Народната миниатюрна школа се представя от оригинални и преводни богослужебни книги с по-елементарна украса. За нея са сложни заглавките, заставките, сложно изписаните начални букви в текста, рамкиране и декориране на пространството около текста с плетеници. Включващи различни стилизирани растителни орнаменти, фигури на орли, пауни и други птици, както и човешка ръка с показалец, сочещ началото на текста. Там липсват изображения на евангелисти и светии, или ако има такива са изключение.

Народната миниатюрна школа се представя от Енинския апостол, Болонския псалтир, Радомировия псалтир, Добрейшовото евангелие и от още някои ръкописи отнесени предимно към XIII в. Творците по тях работят старателно, като съзнават че допускат някои пропуски в текста и украсяването му. Преобладаващи са червеният ,синият, черният и зеленият цвят. Ръкописите са предимно в полууставно писмо.

Много по-интересно и разнообразни с украсата си са книгите, които принадлежат към официалната дворцова миниатюрна живопис. Сред най-добре известните от тях са ватиканския препис на Манасиевата литопис, Евангелието на Иван Александър и Томичевият псалтир. Най-важното при тяхната декорация е наличието на рисунки илюстриращи текста. Особено интересни са рисунките на българският владетел Иван Александър и членовете на неговото семейство. При тези ръкописи си личи византийското влияние, най-вече по отношение на иконографията на светиите, сюжета на евангелските сцени и начина на подреждането им. В същото време в тези ръкописни книги си личат и определени различия, които са характерни за българската живопис от него време. Такива са диплите по дрехите, изписването на малки цветчета по дрехите, одухотвореността на образите на светии и на евангелисти, изписването на носа, очите, челото. Най-значимите разлики са свързани с вмъкнатите илюстрации на събития от българската история и образите на български исторически личности.

Особено интересен е преписа на Манасиевата хроника, който се съхранява днес във Ватиканската библиотека. Той се отнася към1344 -1345 г. Приема се, че е направен по заръка на цар Иван Александър. Хрониката започва със сътворението на света. В българския ръкопис са направени 19 добавки, като миниатюрите са 69. Повечето са разположени на цял лист, а някои са по две или три на лист. Хрониката има 206 пергаментови листа.

Сред прибавките от българската история интерес предизвикват миниатюрите “Кръщаването на Борис”, “Хан крум преследва византийците”, “Хан Крум вдига наздравица с обкования със злато череп на Никифор”, “Цар Симеон срещу Цариград”, “Смъртта на цар Самуил при вида на ослепените български войници”. Особен интерес представляват изображенията на българският цар Иван Александър.

Интересното при тази хроника е, че преписа не е направен в стихове, а събитията са представени в разказвателна форма.

Силно впечатляващо с многобройните си миниатюри е Лондоското евангелие. Смята се, че то също е изработено по поръчка на цар Иван Александър около 1356 г. от дворцовия книжовник поп Симон. Състои се от 286 пергаментови листа. Украсено е с 366 миниатюри, които вероятно са направени от няколко художника под ръководството на поп Симон.

При изпълнението на миниатюрите от Лондонското евангелие са използвани основните 4-5 цвята и някои допълнителни, като оранжево, розово, златиста боя и други.

Третият паметник на официалната дворцова живопис е Томичовият псалтир. Той се състои от 304 хартиени листа. В него има 109 миниатюри повечето, от които са с декоративен характер. Интересни са комбинациите от плетеници с глави на орли, пауни и други птици или с клончета и дори с благославяща човешка ръка. Често срещани са пейзажите и архитектурните композиции. Рисувани са хълмове, пещери, гори, реки, дворци и храмове.

Аксиния Джурова предполага, че псалтирът е изработен в Килифаревския манастир. Това мнение се основава на подбора на миниатюрите, при които изпъкват Възмездието, Второто пришествие напомнянето за преходността на човешкия живот. Счита се, че Томичовия псалтир е дело на монаси, и че е насочен срещу ересите.

Миниатюрите, с които са украсени ръкописите от времето на Второто българско царства са разнообразни. Сложността им също е различна. Някои са дело на опитни майстори и с много подробности. По някои рисунки, които представят царското семейство и съответното за епохата облекло на владетелите. Както и символите на царската власт – корони, скиптри и тъй нататък, които в оригинал не са оцелели, може да си съставим добра представа за това как са изглеждали те.

В Исторически парк – посетителите и гостите могат да посетят действащ скрипторий, където опитни майстори възстановяващи древните български традиции при изработката на ръкописни книги, ще ви покажат своето изкуство и ще ви направят част от славните дни "Второ българско царство".