Кубер е сочен за четвъртия поред син на кан Кубрат. Когато се разпада Велика България, той се заселва в Аварския каганат със своя най-млад брат Алцек. Това става в района на Сирмиум (днежна Сремска Митровица). Двамата стават част от големия аварски съюз, като получават статут на васални владетели. На Кубер е поверено управлението, както на българите, така и на жителите на Сирмиум, така нарачените “сермисиани”. Това са византийски пленници-християни, които са преселени от аварите в тоя район. Тези “сермисиани” от ромейски произход се смесват с другите народи, които обитават тоя район, като сред тях първостепенно място заемат българите. В същото време запазват християнската си религия и някакви връзки с Византия.

Кубер и Алцек според историческите сведения правят опит да вземат властта в Аварския хаганат. Това става вероятно окол 680 г. Въпреки, че няма неопровержими исторически доказателства, че въстанието на братята целящо да направи Кубер каган на аварските земи е съгласувано с Аспарух, то най-вероятно това е така. По същото време пък Аспарух се установява трайно в земите между Дунав и Стара планина, с което предизвиква Византия.

Опита на Кубер и Алцек да свалят кагана за съжаление на успява. Аварите са по-многобройни и силни. Двамата братя се разделят, като Алцек поема към Алпите, които прекосява и се установява в земите на лангобардите в Италия.

В същото време Кубер повежда своите българи и тези от “сермисианите”, които го следват към земите на Македония. По това време те са владение на Византия. Аварите го последват в опит да го настигнат, накажат и да върнат населението, което води Кубер. Исторически са засвидетелствани 6 поредни ожесточени битки на Кубер с аварите, в които те търпят тежки загуби. Накрая аварите се отказват и Кубратовия син отвежда своите българи и следващите го ромеи в земите на Македония и ги заселва в така нареченото Керамисийско поле. Като поставя основите на своята държава. Нейното име не е известно и засвидетелствано в историческите източници, но тя със сигурност съществува. В един надпис на Мадарският конник оставен от Тервел се говори за неговите чичовци в Македония – като се имат предвид Кубер и неговите сродници.

Заселването на Кубер и на християните сермисиани в Керамисийското поле е едно от най-значителните събития на епохата. След създаването на така наречената Куберова България настъпва известно разцепление между българите и ромеите сермисиани. Големи групи от тях бягат към Солун и земите около него, тъй като желаят да бъдат под властта на императора, а не на варварски вожд.

След като не успява да пресече тези бягства, Кубер и неговия най-приближен съветник, чието име е Мавър, предприемат опит да превземат град Солун. Въпреки, че той не успява, то българите се придвижват напред и поставят нови земи под властта си. В нея влизали триделното Керамисийско поле на Прилеп, Битоля (днес в Македония), и Лерин (днес в Гърция), както и околни земи и части от територията на съвременна Албания.

Куберовите българи и образуваната от тях държава остават своите трайни следи. Двамата братя Кубер и Аспарух по всяка вероятност поддържат тесни връзки. Счита се, че Куберовите българи също участват в битките на кан Тервел при Константинопол срещу арабите.

Безспорно Куберовите българи поддържат добри връзки и с кан Крум, който успява да завладее големи части от западните територии. Често когато се говори за превземането на Средец от Крум и за победата му над 6000 –та ромейска армия се смята, че нейното присъствие там е било да държи под око и контрол куберовите българи, които са създавали доста затруднения на империята. При Крум процеса на присъединяване на куберовите българи към българските предели се засилва.

Окончателното присъединяване и превръщането на куберовите българи в част от българската държава със столица Плиска става по времето на Пресиан I – бащата на княз Борис-Михаил. По този начин българския етнос в Македония, в който има и славянски етнос става неразделна част от българската държава.

Създаването на Куберова България вероятно е бил замисъл на синовете на Кубрат, който е целял укрепване на българската власт. Създаването на единна държава с две големи крила, които да обхващат значителни територии под своята власт.

Нейното сливане и превръщане като част от Дунавска България е естествен процес, който довежда до още по-голямо териториално разширение и обединение на земите населени с българи.

За илюстрация на материала е използвана картината “Кан Кубер в битка с аварите”. Нарисувана от талантливият художник Мирослав Йотов тя показва забележителния успех на Кубратовия син, който отблъсква могъщите авари и поставя основите на своята държава – Куберова България.