Българските воини са използвали разнообразно защитно и нападателно оръжие, което им и е давало редица преимущества в битката. 

Сред тях на първо място се нарежда лъкът. Българите са използвали рефлексен лък. Той се състоял от множество части и направата му отнемала много време и се изисквали опитни майстори. Когато лъкът не се използвал тетивата му се откачала и той стоял прибран в калъф от кожа с неговата форма. Така се запазвал по-дълго време.

Стрелите за лъка се носели в колчан закачен на колана на война с два ремъка. Стрелите се поставяли така, че върховете им били отгоре. Долната част на колчана била по широка заради перата на стрелите. Едната страна на колчана, която пада на тялото е плоска и малко вдлъбната. Материалът от който се е изработвал е кожа и железни обръчи. Те служели за украса и за запазване на формата му.

За близък бой българските воини използвали сабя или меч. И двете оръжия в битката. По–голяма част от конниците предпочитали сабята, тъй като тя е закривена и с нея можели да се нанасят ефективно удари от гърба на коня, а също така по-лесно се вадела от тялото на посечените врагове, заради извивката си.

Мечът използван от прабългарите се наричал палеш. Сред най-важните свещенодействия и церемонии на древните българи се нареждала клетвата, която давали върху меч.

Широко разпространено било и копието. Използвали се дълги и къси копия. Вторият вид били предназначени за мятане. Дългите копия се използвали за бой. Добрите бойци с копия се радвали на висока почит сред войската. Опитните български предводители и владетели полагали голямо старание да овладеят копието. Някои от тях били прочути с вещината си в боя с копие. Такъв пример е българският кан Тервел. За това, че той е предпочитал копието свидетелства една миниатюра от католическо евангелие, където българският владетел е изобразен как влиза в битка с копие и щит.

Копията се носели облегнати на рамо или окачени на ремък на гърба. Върховете им били украсени с цветни ленти, които показвали принадлежността на воините към определените военни части.

От защитното въоръжение масово били разпространени шлемовете и щитовете. Щитовете били с кръгла форма, обикновено направени от кожа опъната върху дървена рамка или основа. Леките конници носели малки кръгли щитове на лявата си ръка, които използвали да отбиват стрели хвърлени срещу тях или вражи острието. По-големите щитове с кръгла форма се носели от тежко снаряжение български воини. Те допълвали тяхното въоръжение и им позволявало успешно да водят както конен, така и пеши бой срещу враговете.

Шлемовете се правели от кожа и от метал. Лековъоръжените български конници обикновено носели кожени шапки.

Българските воини използвали ризници – от кожа и от метал. Обикновените воини носели ризници от дебела кожа. Но елитните воини, владетелят и неговите приближени имали брони от метал. Техните коне също били защитени в предната част с желязо – при археологически находки се откриват началници и нагръдници от конска амуниция. Най-голямата сила на българската войска тогава била тежката конница. Запазили са се много сведения на византийски хронисти, които говорят за това. В едно сведение .

Неслучайно се е запазило сведение, че през 813 г. кан Крум изпраща 30 000 войска „цяла в желязо“. Това безспорно е впечатлило византийските хронисти.

Сред въоръжението на прабългарите важно място заемало ласото, наричано от тях аркан. То се използвало умело от най-обикновения до най-знатния воин. Предназначението му с него да бъдат ловени отглежданите говеда, постепенно намерило приложение и във войската. С умело хвърлен аркан в битка можело да се улови пленник, да се изтръгне оръжието на неприятел и т.н. Дори в по-късни времена ласото се използва от българските воини. Воините на цар Калоян използват аркани срещу кръстоносците, което показва че това оръжие е продължило да се употребява.

Широко използван бил бичът. В ръцете на опитните воини той се превръщал в страховито оръжие. С него те можели успешно да обезоръжат дори тежко въоръжен противник, като в същото време благодарение на неговата дължина правели трудно приближаването към тях на воин въоръжен с брадва или меч.

Когато влизали в битка прабългарските воини използвали многобройни маневри и тактически ходове, за да спечелят преимущество.

Обикновено българите се разполагали в няколко редици, които се състояли от отделни отряди между, които имало съвсем малко място. По този начин се създавало впечатление че са една цяла маса, като в същото време имали възможност за лесно придвижване и престрояване. Първата редица била най-сгъстена с най-много застанали един до друг воини. Зад тях се подреждали останалите бойци. В тила българите оставяли резервните си коне, и обоза. По този начин те се защитавали от нападение в гръб. Резервите обикновено били между лагера и основната войска, така че неприятелят да не може да ги види, но достатъчно наблизо, за да се притекат в случай на нужда.

Българите нападали стремително, след което се оттегляли назад като се опитвали да вкарат враговете в предварително приготвените капани и засади. По този начин успявали да пестят силите си и да печелят победите с по-малко жертви. Подвижността на българската конница и позволявала да нанася бързи и изненадващи удари на различни места като по този начин обърквала противника, сломявала бойния му дух и го пречупвала.

При челен сблъсък първата редица , която се състояла обикновено от тежко бронираните воини удряла строя на противника, така че да го разкъса. Щом това станело идващите зад тях конници се вклинявали в пробива и започвали да се разпръскват настрани. По този начин враговете загубили своя ред и строй, засипвани непрекъснато от стрели губели кураж и се впускали в паническо отстъпление, което им струвало живота.

Гостите и посетителите на Исторически парк могат да се насладят на демонстрация на воински умения с различни оръжия от арсенала на прабългарите – сабя, бич, стрелба с лък. Възстановчиците от клуб “Величие” към Исторически парк, ще ви разкажат много любопитни подробности и интересни факти. Желаещите ще могат да се снимат с воините, да стрелят с лък и да преживеят в пълна степен своето приключение в света на прабългарите.