Древните българи са имали добри традиции в развитието на земеделието, животновъдството и търговията, които са допринесли много за техния просперитет.

Земеделие
Преките свидетелства за развитие на земеделие от старите българи, като цяло са малко. Едва с откриването на остатъци от овъглено жито в прабългарското селище в Дуранкулак, археолозите потвърждават окончателно, че прабългарите са имали добре развито земеделие. Намереният сравнително нисък примес на паразитни растения в житото е свидетелство за високата агротехническа култура на живелите по нашите земи предшественици. Предполага се, че то е било сходно с това на волжките българи.

Животновъдство
Добитъкът  съставлява значителна част от богатството и поминъка на българите обитаващи пределите на българските земи. Отглеждат се коне и говеда. В данните от историческите извори, споменаването на едрия рогат добитък е преди коневъдството, което показва, че в прабългарското стопанство той е заемал съществена роля. Тъй като високо развитото говедовъдство се среща в райони, където се практикува широко земеделие, това е категорично доказателство, че българското животновъдство се различава съществено от това на типичното номадско стопанство. При последното конят е основен източник на работна сила, и храна.


Търговия
Заселилите се по нашите земи българи са търгували активно, според сведенията на различни източници и пътешественици. Оживената външна търговия е осигурявала в държавната хазна  приходи, които са използвани за строежи на нови пътища, крепости, търговски средища.
Чрез договора, който сключва с Византия през 716 г., кан Тервел урежда условията при които българските търговци могат да внасят стоки в империята, а византийците в България. На база на същото съглашение в столицата Константинопол се създава постоянно българско тържище, на което кипи оживена търговия.