Прабългари

КАН КУБРАТ И ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ

Началото на държавата останала в историята под името Стара Велика България е поставено през 635 година. Тогава завърналият се от Константинопол Кан Кубрат е издигнат от чичо си Органа за владетел на оногудурите. Заедно със своя сродник Кубрат започва война срещу аварите за отхвърляне на зависимостта на българите от тях. 

След поредица от тежки сражения в причерноморските степи по време на едно, от което загива и Органа, Кубрат печели своята независимост. Новият владетел на българите бързо сключва договор с византийския император Ираклий, с който са добри приятели от неговото пребиваване в Константинопол. Кубрат поема отговорността да брани източните граници на империята от напиращите към Византия врагове. В замяна на това императорът му дава титлата патриций и го обсипва с щедри дарове. Според запазените сведения на хронистите тази титла не е случайно. Смята се, че Кубрат е приел християнството в Константинопол, а впоследствие и голяма част от членовете на собственото му семейство и приближени приемат новата вяра. С това се обясняват добрите отношения, които той поддържа с императорското семейство. Включително подкрепата, която оказва след смъртта на Ираклий на съпругата му Мартина и синовете му.

Кан Кубрат проявява верска търпимост по отношение на народите влизащи в пределите на неговата държава. Като в същото време е неумолим противник и страшен воин. Особено по отношение на кръвния съперник – рода Ашина, с който е свързано племето на хазарите. Кубрат воюва свирепо срещу тях и едва след смъртта му хазарите успяват да вземат надмощие и да завладеят големи части от Велика България. Последното всъщност се явява естествен процес получил се в резултат на преселението на кубратовите синове. Като основната причина за него днес се посочва стремежът да се открият нови плодородни земи, където българите могат да се установят трайно и да изоставят полуномадския си начин на живот. В последствие две от тях Дунавска България, в чиито предели живеят днешните българи и Волжко-Камска България се утвърждават и достигат още по-голям разцвет. Онова обаче, което е изключително важно да се знае за Стара Велика България, е че тя поставя началото и процеса на обединяване на съзнанието на българите в едно. Кан Кубрат кара своите разпръснати и често враждуващи помежду си сънародници да формират своето национално самосъзнание.

Първоначално прабългарският племенен съюз намиращ се под управлението на Кубрат е възникнал на онази територия, която била подчинена на Запад-нотюркския хаганат и която отхвърлила през 631 г. неговата върховна власт. Тъй като най-западните граници на този хаганат достигали до Кавказ, Черно море, Азовско море и р. Дон, в тази най-западна част се е оформила и създала „Старата Велика България”. Тя е била онова основно ядро около, което след това са били обединени и други племена, съставляващи прабългарския племенен съюз по време на неговата най-голяма мощ.

След сключването на мира с Византия през 635 г. и стабилизирането на положението на изток Кубрат присъединил към владенията си и други племена — не случайно Теофан споменава, че около Азовско море и Фанагория освен евреи живеели „твърде много народи”. Сред тях несъмнено са се намирали и унгарски племена, за което има толкова много писмени, езикови и археологични данни. Съвсем естествено било при това положение разширението на „Старата Велика България” да стане и в земите на запад от р. Дон, където живеело прабългарското племе котраги (кутригури).

Самият факт, че котрагите са посочени като подвластни на Кубрат дава основание да се твърди, че прабългарският племенен съюз се е простирал и на запад от р. Дон. Това се потвърждава и от факта, че след разпадането на племенния съюз след смъртта на хан Кубрат един от синовете му(кан Котраг) се настанил трайно в областта между Днепър и Дон, тоест в земи които са попадали под властта на Велика България

Границите на прабългарския племенен съюз начело с хан Кубрат могат да бъдат очертани по следния начин: на изток — долното течение на р. Волга и Каспийско море до Кавказ; на юг — Кавказките планини, Черно море, Азовско море (без Крим) до Каркинитския залив; западната граница по е вървяла по р. Днепър, а в някои участъци е достигала и до р. Буг; северната граница е достигала до бърдото Ергени (това възвишение е посочено като Конски планини или Български планини) и извивката на р. Дон, като непосредствени съседи на прабългарите там са били племената на антите.

Столицата и главния град на прабългарския племенен съюз била Фанагория. Това старо селище възникнало около VI в. пр. н. е. на брега на Таманския залив. По-късно през IV век от н.е. било разрушено от хуните и готите. През V и VI в. града започнал да се съвзема и дори станал център на Фанагорийската епархия. Неговия възход и възстановяване станало благодарение на успешната политика на Кубрат и на добрите търговски контакти, които българският владетел поддържал и осъществявал по море, чрез пристанището на Фанагория.

Историята на прабългарския племенен съюз начело с хан Кубрат по своеобразен начин е отразена в най-стария български летопис — „Именника на българските ханове”.

Кубрат управлява Стара Велика България в периода 635-650. Авторитетен държавник надарен с изключителен пълководчески талант и мъдрост, българският владетел не просто успява да обедини разпръснатите българи. Той ни остава своята мъдрост и завет, с който днес биват закърмени всички българчета. Думите на кан Кубрат отекват през времето, за да ни покажат и ни накарат да помни, че само заедно с обединени усилия българите са способни да извършат велики дела.

В Исторически парк – посетителите и гостите може да се сдобият с комикса “Кан Кубрат – Заветът на българите”, който представя по един увлекателен начин част от великата история на България. Раздаван безвъзмездно на всички третокласници в българските училища от фондация “Въздигане”, той има за цел да съхрани гордия и древен български дух, да укрепи силата на днешните деца. Получили частица от мъдростта предадена им през вековете от великият български държавник. Те с чест и достойнство ще прославят името на своята родина по целия свят.


17.2.2020 г.