Прабългари

ПЛИСКА – СТОЛИЦАТА НА ДУНАВСКА БЪЛГАРИЯ

Древните българи са известни не само с изключителните си воински умения, но и със способността да изграждат здрави и трудно превземаеми укрепления. Те впоследствие прерастват в силни крепости-градове.  

След като прекосил река Дунав и сключва договорни отношения с населяващите тези земи племена, хан Аспарух се захванал да постави основите на бъдещата държава. С една сравнително голяма част от войската си, владетелят заема най-уязвимото място в новата държава – теснината между Шуменските възвишения и Каспичанското плато (тъй нареченото Плисковско поле). Оттам към богатата Тракийска равнина и към сърцето на Източната римска империя – Константинопол преминавали всички нахлуващи от север завоеватели.

Позицията била особено стратегическа, както за походи към Византия, така и даваща възможност при необходимост българската конница бързо да се придвижи към Онгъла и земите отвъд Дунав. Пространството избрано в полето на Плиска не случайно възниква първоначално като укрепен боен стан, тъй като в него е съсредоточена една голяма ударна част от българската войска.

Българският военен лагер в Плиска има формата на неправилен четириъгълник като от всички страни е защитен с дълбоки окопи и високи насипи. Във вътрешността му е разположен аулът на владетелят. В началото, както показват археологическите разкопки той е бил направен от дърво. Открити са и останки от множество правоъгълни и юртообразни (кръгли) сгради. Впоследствие с трайното установяване на българите там се издигат каменна цитадела и постройки.

Земната фортификация на Плиска е съчетана с каменна. Но освен за защита стените служат и като символ на властта, който отделя владетеля и боилите от останалото население.

В съседство до укрепения лагер се разполагат селищата на населението. Там вероятно са живели основно прабългари от един род или родове приближени на Аспарух. Техните жилища също са били заградени с земленено-дървени укрепления. Защитните съоръжения включват сложна фортификация и дълбоки ровове и са характерни за древните българи. С течение на годините военния лагер и разположените покрай него селища се сливат в едно цяло. Появяват се вътрешния и външния град, появяват се духовни средища и административни сгради от камък, тържища, обособяват се отделни занаятчийски улица и квартали. Военният лагер Плиска се превръща в истински град и столица средоточие на властта и военната мощ на Първата българска държава.

И до днес разкопките и останките от монументалните стени на Плиска впечатляват. Първата столица на Дунавска България ни напомня, че народът на българите винаги е бил велик и никога не се е страхувал да се бори за своята земя и име.


3.2.2020 г.