Прабългари

СКУЛПТУРАТА НА ПРАБЪЛГАРИТЕ

Със строежа на каменни резиденции и дворци нараснало използването на скулптурна декорация– символ на могъществото и величието на дунавските владетели. 

Скулптурните детайли използвани за архитектурна декорация са били подвижен материал доставян за новите строежи преди всичко от изоставените развалини на римски и ранно византийски постройки. При строежите на укрепената ханска резиденция в Плиска било широко използвано изваждането на готов строителен материал от близки и далечни изоставени развалини. Останки от тухлени стени били доразрушавани, за да се извадят и използват запазените здрави тухли. В ханските резиденции били докарвани намираните запазени цели архитектурни детайли – капители, мраморни плочи, каменни бази и тъй нататък, които се намирали в останките на някогашните антични поселища.

Друг начин за доставка на архитектурни елементи били военните походи. Българските владетели често вземали като военен трофей по време на кампаниите си различни скулптури и архитектурни елементи от превзетите градове. Такива са например многобройните колони с имена на крепости в Източна Тракия (византийска тема Македония). Намерени в двореца в Плиска, които се свързват предимно с кан Крум и неговите победи.

Освен намерените и взети като трофеи елементи от монументалната скулптура, голяма част от скулптурните композиции се изграждали на място в самите български дворци. Строителите, майсторите, художниците, декораторите и ваятелите, които били довеждани в българските земи като пленници или наемани да свършат определена работа, водели до развитие на монументалната скулптура. Използването на чужди майстори водело до постепенно възприемане на византийски обичаи и практики в строителството. Засилвала се украсата на домовете и аулите като знаци на престиж и лично достойнство.

Прабългарите познавали монументалната скулптура. Но за разлика от всички други степни народи (хазари, авари) прабългарите са имали една особена практика, която е оставила забележителни и уникални по своя характер паметници. Те носят условното название «девташлари» и са познати в България само в Плисковското поле. Това са групи неправилни каменни блокове рядко надминаващи височина 2 метра забити по на 50—60 сантиметра в земята. Между каменните неправилни блокове тук-там се срещат късове от колони. Девташларите са или неправилно разположени или наредени в правилни редици, така че да се образуват големи правоъгълници или квадрати обикновено ориентирани правилно по посоките на света.

Проучванията на тези паметници и частичните разкопки, направени около тях, при които са намирани човешки и животински кости, както и редки предмети като ножчета, връх на стрела и подкова показват, че девташларите са служели за извършване на различни обреди. Вероятно те са били свързани с различни жертвоприношения, които са целя ли да измолят милостта на върховния бог от населението.

Девташларите също така се свързват с масовата форма на аристократичната практика. През средновековието да се издигат надписи от името на хана за загинали военачалници паднали далеч от родината.

Монументалната скулптура и строежи в Дунавска България по категоричен начин показват, че преселниците на Аспарух не са пристигнали тук като диви варвари, а като носители на една богата култура. Те притежавали строителни традиции – свързани най-вече с издигането на укрепления и защитени аули. Впоследствие като взаимствали различни скулптурни елементи и стиловете използвани в най-близкия съсед и естествен съперник Византия, прабългарите развили и усъвършенствали своето монументално скулптурно изкуство.


6.3.2020 г.