Самият бат Баян след като дал възможност на останалите да отстъпят накрая прекратил безсмислената война и признал господството на хазарския хаганат. Хазарите, които били впечатлени от мъжеството и силата на бат Баян го оставили да управлява самостоятелно една голяма част от земите на Велика България. Бат Баян започнал да се титулува “балтавар” – титла полагаща се на вождовете влизащи в състава на Хазарския хаганат.

Въпреки, че бил понижен в ранг, бат Баян получил определени компенсации, които не накърнявали честта и достойнството му. Той имал задължението да участва в кампаниите на хаганата с войска, да плаща умерен годишен данък и запазил властта си над българското население, което влизало в границите на хаганата. Тоест българите и сродните им племена, които дотогава се подчинявали на него продължили да го правят. Но тъй като вече били подставени под властта на друг чужд владетел те започнали да се наричат черни българи, а земята им Черна България (Кара Булгар). Владетелският род Дуло в границите на Черна България се запазил и се осигурила приемственост при наследниците на бат Баян.

Черна България принадлежала към страните от състава на Хазарския каганат, които се управлявали от своите местни князе (владетели) срещу плащане на данък и изпълняване на определени военни повинности.

Макар и част от Хазарския хаганат, Черна България отговаряла на всички условия за една държава – имала компактно население, държавната и структура се запазила, притежавала собствена администрация, собствена войска и крепости. Анонимен персийски географ описва черните българи като “храбър, войнствен и внушаващ страх народ.”

В хрониката Джагфар Тарихи са записани поименно 9 канове на васалната, но разполагаща с автономия държава Черна България. Изброяването започва от бат Баян.

Най-великият владетел на черните българи след бат Баян, бил Угир Айдар /805-855/. Той прекратил изплащането на годишния данък към хазарите и с помощта на своя унгарски тъст Юлай Бата разгромил нахлулата в земите му 70 000 хазарска конница. След тази победа той станал владетел на земи, които като територия почти не отстъпвали на Кубратова България. Владенията му обхващали почти цяла днешна Украйна Новгородското княжество и значителен район от Средното Поволжие. Айдар се обявил за “емир на българите и хакан на целия Саклан”. Тук влизала степта на север от Черно море и Кавказ. С изкусната си дипломация и военни победи той напълно я заслужил.

Хан Айдар въвел арабската писменост и въвел исляма с цел изграждане на трайни отношения с арабите, които се явявали естествен противник на хазарите от нея епоха.

По негова заповед било извършено преброяване на населението през 840 г. Това действие показва, че държавата наречена Черна България по него време е била много добре организирана и разполагала с действащ административен апарат. Преброяването показало, че на територията на Кара Булгар живеели около 1 200 000 души, които я превръщали в една от най-големите държави от този период. Със смъртта на хаган Айдар завършили и възходът на Черна България. Между синовете на хана Джилки – който бил мюсюлманин и Лачин – който продължавал да следва старата вяра възникнал конфликт, от който се използвали умело представителите на хаганата. Тази междуособица довела до разединение и последващия залез на Кара Булгар.