За Борис I пристигането на тримата ученици на Методий било като дар от небето. Той имал нужда от хора като тях, за да може да осъществи своите замисли. След приемането на християнството в българските църкви се служело на гръцки от гръцки духовници. Борис I се стремял да се избави от гърците и да укрепи българската църква, да я превърне в извор на сила за народа. Все още голяма част от хората се отнасяли с подозрение към християнството, тъй като богослужението се извършвало на чужд за тях език и те не разбирали какво се говори и предаваните послания.

Трябвало народа да се просвети, а духовниците разпространяващи християнството да бъдат от средите на българския народ. За да се постигнело това били нужни богослужебни книги, преведени и написани на български език. По заповед на Борис I в страната се разгърнало масирано строителство на християнски храмове, превеждали се и преписвали църковни книги. Под ръководството на княза в Охрид и в Плиска били създадени два книжовни центъра, чиято роля била да спомогнат за бързото развитие и разпространение на писмеността и новата вяра сред населението на българските земи. Ръководител на Охридската книжовна школа станал Климент, а на преславската Наум. Третият от учениците Ангеларий починал малко след пристигането си в българските земи.

Наум, който останал в Плиска се ползвал с подкрепата на Борис, неговия брат Докс и самия Симеон, които също се включвали активно в осъществяваната просветителска дейност. Особено Симеон, който приел това за своя мисия и положил усилия да развие и разпространи започнатото от баща му дело.

В Охрид Климент развивал забележителна книжовна и просветителска дейност. За седем години – от 886 до 893, когато бил ръкоположен за епископ, той обучил 3500 ученици – една страшно голяма цифра, които се превърнали в част от огромното войнство от монаси, преписвачи и създатели на книги по време на Златния век.

След създаването си школите на Наум и Климент бързо укрепнали и създали значително по своето количество литература. Били преведени и преписани основните богослужебни книги. В същото време до българите достигнали някои съчинения, които макар и религиозни по форма давали познания за реалния свят.

Така например в Шестоднев на Йоан Екзарх се описвала християнската легенда за сътворението на света от Бога, но едновременно с това се давали и много полезни знания за човешкото тяло, земята, животните, някои природни явления и други. Съчинението “За буквите” на Черноризец Храбър (смятан за псевдоним на Симеон) било блестяща полемична защита и възхвала на азбуката.

Литературата писана от българските книжовници по това време въпреки че била по същество религиозна, съдържала и редица естественонаучни елементи и сведения от енциклопедичен характер, които се различават от обичайната религиозно-догматична литература разпространена в западния свят.

Превръщането на България в център на книжовността и създаването в нейните предели на богата литература, написана на жив, масово използван от населението език, води до разпространение на азбуката, придобила по късно название под името “кирилица”. Съседните народи, като сърби и руси, които говорят език близък до българския бързо приемат езика и писмеността. Славянобългарският език бил достъпен за широките слоеве. Той не бил скован като латинския, който в западна Европа например бил привилегия и се учел само в най-висшите слоеве на обществото.

Благодарение на делото на цар Симеон, България се превърнала в истински просветителски и духовен център, книжовно средище разпръскващо светлина и познание сред околните народи. Укрепили своите сили и духовност, българските книжовници, майстори и просветители помогнали на околните страни и народи да укрепят своите сили и да намерят своя път в хаоса и тъмните векове на средновековието.