Първо българско царство

ЗАЩИТНИТЕ ВАЛОВЕ НА ДУНАВСКА БЪЛГАРИЯ

За защита на границите на Дунавска България кан Аспарух разгръща мащабна строителна дейност. Тя е насочена към издигането на поредица от земни валове и окопи, които се простират на десетки километри дължина. Някои от тези защитни съоръжения са били подсилени във важните точки с допълнителни укрепления – първоначално от дърво, а в по-късни времена от зидан камък. Като се превръщат в част от така наречените аули или градища, които пазят границите. 

По самото черноморско крайбрежие от Варна на юг прабългарите укрепили всички брегови ивици, където е могъл да направи десант византийският флот. Непосредствено на бреговата ивица или на първата достъпна тераса над нея те издигат висок насип представляващ окоп обърнат към морето. Такъв е разположения в дъното на Варненския залив Аспарухов вал. Първоначално съоръжението е било дълго повече от три километра. От него произхожда и намерена по-рано мраморна колона с IYI — прабългарски знак. Укрепени лагери били изградени и по високия бряг над Каварненския залив.

В най-ниската средна част на Добруджа, където Дунав отстои най-близо от морето при Кюстенджа през полета и хълмове страната пресичат три вала. Двата от тях — малкият землен окоп и големият землен окоп се различават по големината на насипа си. Третият — тъй наречен Каменен вал е обложен по челното северно лице с каменни (варовикови) дялани правилни блокове.

Отначало големия землен окоп е бил насочен с лице към север. Неговото издигане се датира от някои изследвачи в късно античната епоха — IV—V Предполага се, че причината за укрепването на тази тясна част на Малка Скития да била опасността от готи или хуни. Някои по-късни изследователи посочват, че всъщност валът бил издигнат против българите, които някога били част от хунския племенен съюз и се сражавали под предводителството на Атила и неговите синове. Пред северното лице на окопа минава широк ров, който го прави трудно преодолим откъм север. От вътрешната страна на окопа, тоест откъм юг към земления насип са били разположени големи землени укрепления — лагери, където е стояла войската за неговата отбрана.

След като в северната част на Малка Скития се настаняват прабългарите те обърнали лицето на окопа на юг. Прокарали по южната му страна нов ров пресичащ валовете на големите лагери. Това преустройство на големия вал станало едновременно с бързото строителство на големия лагер при Никулицел, където се смята, че е била разположена първоначалната столица на Дунавска България в местността Онгъл.

В народната памет споменът за строителни и укрепителни работи на Аспарух в тази част на Добруджа се е запазил чак до края на ХI век, което е свидетелство за изключително важното значение, което са играли валовете и землените укрепления в Първата българска държава.

Към защитните съоръжения издигнати от основателя на българската държава може да се отнесе и Каменният вал. Той също обърнат с фронт към север. Каменният вал е землено съоръжение, както другите, но лицето му е обложено с дялани варовикови блокове. Пред него минава ров, който, както другите го прави по-непристъпен. Правилните дялани блокове, които са му придавали много монументален вид представляват несъмнено аналогия със строежа на големите каменни постройки в централния онгъл на прабългарите — Плиска.

Старопланинските проходи са били надеждна защита на българската държава откъм юг. Независимо ,че прабългарите отдавна познавали византийските градове, население и култура, а славяните отдавна живеели фактически на византийска територия. Сега вече навлизането на прабългарите на византийската земя създавало постоянни условия за недоверие и конфликти между тези, които били същински стопани на долно дунавските провинции и тези, които номинално се чувствували техни собственици. И българската държавна власт, и византийската полагали усилия да укрепват достъпните места на проходите и превалите в Стара планина. Такава една преграда дълга няколко десетки километра се простира от черноморското крайбрежие при Обзор (средновековния Козяк) навътре в планината. Тя представлява на места все още внушително землено съоръжение и е известно под късното си турско название Герме.

Проблемът за защитата срещу аварите бил твърде сериозен за младата държава. Независимо, че аварите са били народ близък по произход и култура с прабългарите, те са представлявали опасен техен враг. Дълъг землен защитен пояс бил издигнат през цяла Влахия. Двата му края опирали на Дунава. Сред местното румънско население той носи названието Новакова бразда.

Западните краища на страната достигнали някъде до Ломско. Дотук се простирала територията на прочутите седем славянски племена Три окопа в Ломско, Оряховско и Белослатинско създавали защитавали държавата в западна посока. Зад тези окопи рамо до рамо са стояли славянски воини и прабългарски багатури.

Систамета от защитни валове, землени укреплнеия и защитени гранични селища и военни лагери, която кан Аспарух издига със своите българи и съюзници славяни се превръща в сериозно препятствие пред враговете. Благодарение на нея жителите на Дунавска България успяват да устоят на набезите на византийци и авари. Да се противопоставят и на опитите на напиращите откъм изток хазари в едни тревожни и изпълнени с писък на стрели, и звън на мечове времена.

Впоследствие след отблъскването на първоначалните набези, тази система от защитни укрепления и стражеви постове се развива и усъвършенства.

В Исторически парк посетителите могат да видят възстановка на прабългарски укрепен военен лагер характерен за времето на кан Аспарух и за защитната система от валове. Съоръжението е оградено с ров. Има издигнат насип от пръст и заострени колове, в който могат да се разположат на стан воините в преносими юрти или в къщи от дърво. Подобни укрепени селища са били неизменна част от системата на валовете, с които нашите предци са защитавали своята земя.

Посетете Исторически парк - станете част от историята на великият български народ.


27.2.2020 г.