Първо българско царство

ПОМИНЪК НА ЖИТЕЛИТЕ НА ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

С установяването на населението в трайни поселища започнало да се отделя все по-голямо внимание на земеделието. Българите отглеждали всички известни за епохата култури – ръж, ечемик, просо, овес. Най-преобладаващи сред тях били пшеницата и просото, които давали основната храна - хляба. Във всички райони на Дунавска България било застъпено отглеждането на грозде и производството на вино. Затова особено красноречиви са въведените крумови закони, които целят ограничаването на безконтролната употреба на вино. В същото време въпреки изказванията на хронистите, лозята не са унищожени масово. Никой народ не би погубил един от основните източници на прехрана и поминък толкова лесно още повече, че в българските земи открай време съществувала традиция за отглеждане на вино. Винопроизводството било силно застъпено, вероятно се изнасяло вино и за пазарите във Византия. Неслучайно до завладяването на българите от ромеите държавните данъци били плащани в пшеница, вино и просо. 

В българските земи се отглеждали различни плодоносни дървета. Макар източниците да не споменават конкретно видовете дървета то безспорно са се отглеждали ябълки, круши, различни видове сливи, череши и други, които са били познати още и от тракийско време.

Върху развитието на овощарството в българските земи и славянските територии положително влияние оказвала Византия.

Силно застъпено било производството на лен. Българският лен бил с много високо качество и според историческите източници търговците продавали своята стока не само на вътрешния пазар, но най-вече на пазарите в Константинопол .

За обработка на земята се използвали сечива направени от метал – сърпове, мотики, косери и прочие. Оранта се извършвала с плугове плугове, в които се впрягала двойка волове. При разкопки в плиска са открити останки от ръчни мелници. Такива се използвали в българското село и в началото на 20 век.

Някои византийски хронисти описвали българската земя говорят за мелници, които използвали силата на водата. Имало и мелници задвижвани от животинска сила. Зърното се съхранявало в специални ями в дворовете, където то се запазвало трайно за по-дълго време. В подобни ями /зимници/ по време на първото българско и второто българско царство се съхранявали и делвите с вино.

 Силно развито в Дунавска България било скотовъдството. По брой на отглежданите свине, волове и овце. България заемала челно място в сравнение със своите съседи. Преобладаващ бил броя на отглеждания едър рогат добитък. Голяма част от издигнатите първоначално селища в пределите на Дунавска България в началото имали временен характер, но постепенно с усядането на населението по-голяма част от тях придобили постоянен статут и били укрепени.

Многочислени са сведенията за развитието на овцевъдството и отглеждане на «дойни овце» в манастирите. Силно развито било и коневъдството, което било свързано с традициите в отглеждането на тези животни, които българите на Аспарух пренесли със себе си отвъд Дунав. Основната част от армията по време на Първото българско царство продължавала да бъде конната войска, въпреки че в нея имало и създадени пехотни дружини и отряди, набирани и формирани основно от териториите заселени със славянско население.

Добре развит бил риболова. Рибата била постоянна храна на трапезата. Голяма част от нея се ловяла Охридското езеро. От река Дунав се доставяла в Константинопол различни видове риба.

Българите се занимавали и с пчеларство и производство на мед. Българското население обитаващо долината на р. Стримон продавало мед в Константинопол, който бил изключително вкусен и ценен от ромеите.

Добре развитото селско-стопанство – земеделие и скотовъдство в българските земи по време на Първото българско царство създавал условия за тяхното бързо развитие. Силната, богата и разнообразна храна укрепвала здравето на българските воини и им давала силата, от която се нуждаели.

Гостите и посетителите на Исторически парк могат да опитат вкусна и питателна храна, такава каквато са слагали на своята трапеза древните българи. Тя ще укрепи здравето ви и ще ви даде нужната енергия, за да посрещнете предизвикателствата на днешното динамично ежедневие.


9.2.2020 г.