Първо българско царство

ДУХОВНИТЕ ХРАМОВЕ НА ДУНАВСКА БЪЛГАРИЯ

Въпреки, че в очите на византийците тази религия е била езическа, то именно тя е здравата основа, на която древните българи изграждат своето общество. 

След като кан Аспарух прекосява река Дунав и издига своята нова столица Плиска, той предприема редица действия, които целят да стабилизират новото държавно обединение. Започват мащабни строежи – по границите валове и ровове, които да спират враговете, а в столицата и по-големите укрепени аули се строят капища. Тези светилища и храмове са свързани с култа към върховния бог на древните българи. В тях ритуалите се извършват от специално подготвени и обучени жреци, наречени колобри. Посветени в тайните на природата притежаващи висше познание и мъдрост. Те са носители на онази вековна мъдрост и познание, които са съпътствали великия български народ още от зората на времето. Въпреки, че са определяни като езически от византийците, храмовете на прабългарите са неоспоримо свидетелство за древните корени на тяхната цивилизация.

Първите археологически находки от капища са открити при разкопките на Плиска. В съседство с двореца са намерени останки от основите на голяма правоъгълна сграда с масивни основи от обработени каменни блокове. Ориентацията и е в посока изток-запад като са открити следи, че след приемането на християнството тя е била преустроена в църква.

Като един от главните култови комплекси, където българските владетели и жреци са извършвали ритуали и жертвоприношения свързани с върховния бог се посочва Мадара. Главното от капищата там е с план подобен на откритото в Плиска.

При археологически разкопки през годините са открити още много следи от капища. Преобладаващата част от храмовете са имали правоъгълна или квадратна форма, но някои като тези в Дуранкулак и Балчик са имали кръгла такава. Безспорно прабългарите са използвали различни похвати и техники за да издигат своите духовни средища, в които да отдават почит на върховния бог и да извършват своите ритуали. Въпреки формата обаче всички прабългарски светилища следвали един строго определен план, което показва, че по своята същност религията на древните българи е имала сериозна основа. Някои от капищата са били разположени на места, където са се намирали владетелските резиденции. По този начин те са били тясно свързани с религиозните функции, които върховния кан е изпълнявал заедно с административната и светската власт, която е носил в себе си.

Прабългарските храмове въпреки формата си се състоял от две части – вътрешна и външна. Вътрешната част е имала по-дебели и масивни основи от външната. Последната е била плътно затворена, но понякога също така е била оградена от колонади. Вътрешната част на капището е била покрита с купол – при храмовете с квадратен план, или цилиндричен свод – при храмовете с правоъгълна форма. В капищата е имало олтар. Той се състоял от къса основа, къса колона и олтарна плоча. Върху нея горял свещеният огън.

В прабългарските храмове имало басейнчета за вода. Нейното използване било необходимо за извършване на церемониите и ритуално очистване. Всеки прабългарски храм бил снабден с вода от естествен водоизточник или специално изкопан кладенец. С водата се миели използваните при церемониите ритуални предмети и жреците.

Водата като елемент се почитала наравно с огъня. Тя символизирала отличното физическо здраве и безкрайността. За култа към водата и чистотата свидетелстват запазени източници, в които се описват култовите действия, които извършил кан Крум пред Константинопол. Българският владетел нагазил ритуално в морето, след което се измил с вода и напръскал с вода войниците си.

Религията на прабългарите била добре размита. Имала своите церемонии и свещени места. Тя се практикувала в основната си част от управляващия елит – кана, неговите наследници, боилите и жреческо съсловие, което притежавал сложна йерархична система и титли.

По този начин в онези бурни времена като следвали едни и същи морални принцип, обичаи и духовен път прабългарите успявали да се утвърдят, като сплотена общност и заедно да се справят с трудностите и предизвикателството на времето. Единната религия спомагала в страната да съществува здрава централизирана власт и да се спазва стриктно принципа на единоначалието и безпрекословното подчинение на волята на върховния владетел. Въпреки че прабългарите били толерантни към другите религии – сред тях имало и мнозина, които били приели християнството. То вярата в върховния бог се почитала, както се полагало и в негова чест се издигали свещените капища. И макар в по-късни времена противопоставянето между християни и последователи на старата религия да станало особено остро и довело до определени вътрешни конфликти в държавата. То по своята същност ролята на капищата не се променила особено. Издигнатите преди храмове, в които се почитали Върховния бог били преустроени в голямата си част в църкви и манастири, където най-мъдрите и умели от българите продължи ли да развиват своите умения, изкуства и духовен живот. Който целял да съхрани и предаде древното духовно и културно наследство, да съхрани обичаите и традициите.