Изграждането на новата столица на България Велики Преслав се явява един своеобразен връх, който променя и прославя името на България.

Когато се говори за Велики Преслав много хора остават с впечатлението, че градът е изцяло построен от цар Симеон. В действителност това не е точно така. Въпреки, че българският владетел извършва редица реформи и променя облика му на него място преди това е имало издигнат аул, който е бил част от отбранителната система на българската държава. Крепостта е била разположена на висока тераса над устието на река Тича. След като цар Симеон взема решение да построи своята нова столица  и да и придаде блясък, така че да се превърне в достоен съперник на Константинопол, българския владетел започва с най-неотложното – разширяването на нейната площ.

Територията на стария аул била значително увеличена. Към укрепената част на града била прибавена нова образуваща външен укрепен пояс в северната част. Цялата разширена част на града е прибавена към старото укрепление. За да се получи това стената в тази част е била разрушена, а след това издигната отново, за да обхване по-голяма площ. По този начин вътрешния град на Преслав не се разделя на стара и нова част, а се слива в едно хомогенно цяло.

Южната първоначална част на града е защитена от стена градена с плътна каменна зидария. Първоначалната крепост има в ъглите си кръгли кули. С тези особености тя стои близко до крепостната система на Вътрешния град в Плиска. Южната крепостна порта на преславския Вътрешен град е по-малка от известната северна порта на града — портата в северното разширение на града.

В градското устройство на Преслав живеят традициите на Плиска. В най-общите принципи съществува несъмнена аналогия между двете. Територията им е поделена между две концентрични крепостни линии, които очертават външен и вътрешен град. Но докато външният град в Плиска е ограден със землено укрепление. Преслав има каменна крепост и на външното, и на вътрешното укрепление.

Външният град на Плиска заема площ от 23 квадратни километра, а външният град на Преслав е едва около 5 квадратни километра. Това сравнение заедно с разликата в конструкцията на външното укрепление показва значителна еволюция. В Преслав са се загубили нормите на военната демокрация, които ангажират цялото общество. Територията на града е предназначена вече не за голяма ханска орда, а само за владетеля и неговите най-близки хора. Преслав е вече по-скоро само една княжеска резиденция, а не централен онгъл на въоръжения народ. Той е закътан в предпланинска долина така, че е опрял своя гръб в планинските спусъци и е обърнал лице към североизток, тоест към стария хански дом Плиска. Неговата външна крепостна стена пълзи покрай левия бряг на Тича излизаща от пролома на планинската верига. След това се изкатерва по билото на първия планински рид така, че белите зъбери са се виждали далеч от полетата към север. Откъм север крепостната стена е вървяла почти в права посока по широкия гръб на висок рид, за да се спусне към долината на Тича и да затвори външния крепостен обръч. По план Външният град на Преслав има форма на петоъгълник. В така очертаната територия се гуши Вътрешният град опрял гръб и страна в полите на високия планински скат.

Велики Преслав промяна облика си от голяма крепост – резиденция и стан на войската, каквато е била Плиска в типична резиденция на владетеля. Преслав е предназначен да събере в себе си най-знатните велможи и приближени на владетеля. Той се изгражда успоредно с това и като духовен център и средище на писмеността, където се събират просветители, книжовници и книгописци. Неслучайно в Преслав се изграждат големи манастирски комплекси, където кипи усилна дейност – произвежда се белоглинена керамика, преписват се и превеждат книги и се пишат нови трудове.

Цар Симеон демонстрира своето величие и стремеж към развитие на духовната култура, като построява така наречената "Златна симеонова черква", която е с нетипичен за тогавашната епоха архитектурен план, и която се е явявала едно от чудесата на новата му столица.

Крепостните стени на града далеч не са обхващали населената площ. На изток, североизток и север вън от външната крепостна стена са се простирали много отделни имения, манастири и черкви. Възникнали постепенно те показват, че след утвърждаването на резиденцията и съсредоточаването на политическия и духовен живот територията на града се разширява многократно в резултат на хората от приближението на цар Симеон - духовни, светски лица и военни, които са избрали да бъдат близо до своя владетел и се ползвали от неговите привилегии и щедрост. За построяването на тези къщи, имения и манастири се влагат много средства, които превръщат целия Велики Преслав и околностите му в една китна спираща дъха картина. Именно това е била и целта на цар Симеон, когато е посрещал чуждите пратеничества особено тези идващи от Византия. Той е искал да покаже на своите съперници, че България не отстъпва по мощ и красота, и че той с пълно право носи титлата цар.

В периферия на дворцовия град се намирали занаятчийските работилници, следователно и занаятчийските поселения. Най-много граждански постройки, черкви и манастири били разположени в ниската равна част на външния град на заливната тераса в долината на Тича. Те не са разположени свързано едни с други, а са на значително разстояние незастроена земя. Голям манастирски комплекс е бил разположен и западно от вътрешния град върху склона на планинския рид Зъбуите.

След обособяването му като столица при Симеон и превръщането му в един от центровете на българската духовност и култура, обособяването на Преславската книжовна школа, и развитието на занаятите – керамично производство, живопис, склуптура. Градът бързо се утвърждава и името му се разнася в пределите на тогавашния средновековен свят.

Гостите и посетителите на Исторически парк могат да видят пресъздадени великолепни образци от времето на Първото българско царство и величието на златната епоха на цар Симеон. Докосвайки се до миналото величие стъпвайки по подовете на издигнати и изписани сгради от това далечно време. Вие ще може да почувствате в пълна степен онези усещания когато далечните пратеници и достойните български първенци за заставали пред Велики Преслав и са се възхищавали на неговото величие и красота.