Първо българско царство

МАНАСТИРИТЕ НА ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ – СРЕДИЩА НА КНИЖОВНАТА ДЕЙНОСТ И ПРОСВЕТАТА

Появата на манастирите в България е естествена последица от възприемането на християнството в страната след 864 г. Около новата българска столица Преслав възникват няколко големи манастира, които се свързват с името на цар Симеон. Те бързо се превръщат в средища, където се развива книжовната дейност и художествения живот на първото българско царство. 

Най-много манастири от епохата на Първата българска държава са построени Преслав. Те са свързани с името на цар Симеон и в тях се развиват усилено книжовната дейност и художествения живот. Манастирите на Велики Преслав са били призвани да играят роля на центрове за християнско благочестие.

В Преслав и в неговата непосредствена околност са известни осем манастира. Това са обикновено големи жилищни ансамбли свързани с черкви. При повечето от тях предназначението им на манастири е несъмнено..

По десния бряг на Тича извън укрепения град са съществували четири манастирски комплекса. Най-закътан в планината е прочутият манастир в Патлейна. Народното предание запазено в местното название показва, че манастирската черква е била посветена на св. Пантелеймон. Тя е била кръстовидна куполна сграда издигната на изкуствена насипна тераса под планинския склон. Около и южно от черквата е имало други сгради Една от тях била дълга постройка и по плана на нейните основи може да се предполага, че е имало на етажа редица помещения — килии с чардак пред тях. Терасата, над която се е издигала черквата била укрепена откъм запад по склона с дебела подпорна стена, също така подсилена с една плътна подпорна кула на ъгъла. Пред тази подпорна стена на по-ниско ниво имало редица помещения отворени не към манастирския двор, а навън. Наличност на пещи за производство на рисувана белоглинена керамика в тях показва, че това са били керамични работилници. Под манастира до планинската рекичка, са открити пещи за опалване на такава керамика. Югоизточно от самата черква в малка постройка са намерени множество късове от разтопено стъкло, което дава основание да се предполага производството на стъклена смалта за мозайка там.

Интересен манастирски комплекс по десния бряг на Тича е бил манастирът в местността Тузлалъка. Черквата на този манастир била кръстокуполна. Както в черквата в Патлейна нейната вътрешна декорация от облицовъчни рисувани белоглинени плочи. Манастирският двор е бил ограден от дълги сгради с правилно разположени жилищни помещения.

Манастирът в Тузлалъка е забележителен с откритите пещи и работилници за производство на белоглинена рисувана керамика. Намерени са освен това и останки от готова продукция употребена при строежа и украсата черквата. Южно от нея е открита работилница за рисуване. Монасите освен духовници и книжовници са били още и керамици и живописци.

Други два манастира в тази част на преславските околности, се намират в дъното на една живописна долина в подножието на преславската планина. В крайния източен ъгъл на долината Бял бряг в местността Вълкашина има останки от обширен манастирски комплекс, образуван от правоъгълен двор обиколен от дълги сгради с килии и една кръстовидна куполна черква. Запазена само с масивния стилобат под същинската сграда. Непосредствено над този манастир върху един равен спусък на планински ридове стърчат внушителните останки на друг манастирски ансамбъл — този в местността Аврадака.  Правоъгълен манастирски двор е обърнат с незатворената си част така, че цялата живописна долина се разкривала пред неговите обитатели. В дъното на тази панорама от планина и хълмове белеели крепостните стени и дворците на града.

Особеното при този манастир като комплекс е това, че неговата черква кръстовидна куполна сграда от развития тип със свободни полукуполни подпори се намира вън от манастирския двор. Тя се отличавала от всички преславски черкви с богатата си архитектонична и скулптурна декорация. Освен корнизите съставени от варовикови дялове украсени с обли торуси, дентикули и вълчи зъби в сполучливи сложни съчетания по нейните фасади били вградени триизмерни скулптирани животински глави от варовик, придаващи на сградата своеобразен «зверинен» стил на декорация.

От укрепения град Преслав съществуват достоверни данни за два манастирски комплекса. Единият известен отпреди много години в местността Черешето е прочут със своята дървена черква,. Освен обикновените за манастирските ансамбли сгради с по един ред помещения — килии, при този манастир може със сигурност да се говори за манастирска трапезария, която се отличава от останалите сгради с дългата си зала ориентирана от запад към изток и завършваща на изток с олтарна апсида.

Един голям манастирски комплекс е разкрит в северозападната част на Външния град на наклонена тераса, която се спуска от планинския рид Зъбуите към изток. Големината на този ансамбъл, неговото разположение непосредствено до дворцовия Вътрешен град, богатството на неговите обитатели, илюстрирано с многобройни находки не оставят съмнение в това, че животът в този манастир е бил тясно свързан с живота на дворците.

Манастирът е имал два големи двора оградени от дълги сгради с по една редица помещения. Между северния и южния двор се издигала черквата — както обикновено кръстовидна куполна сграда. Манастирът под Зъбуите е живял интензивен живот дълго време. Част от жилищните сгради са били подновявани. До западното крило на манастирските сгради, долепена до него е изградена допълнително малка навярно също кръстовидна куполна сграда от типичния за Преслав план със запълнени междурамия.

Развитието на църковната архитектура през първата половина и средата на X в. и общите тенденции в духовния живот на страната водели до основаването и разрастването на манастири както в градските административни центрове на страната, така и извън тях.

С издигането на манастирските комплекси около Велики Преслав, цар Симеон поставя началото на активна просветителска и книжовна дейност. Така духовните средища се превръщат в центрове на българската култура от времето на Златния век на този изключителен български владетел.

Гостите и посетителите на Исторически парк ще могат да се докоснат до живота в манастирите – център на духовността през времето на цар Симеон Велики. В специално създаден скрипторий, всеки ще може да изпише върху овча кожа под наставничеството на опитен реконструктор-калиграф своето име и послание. Да си го отнесе у дома и по този начин да стане съпричастен с живота на онези просветители и духовници, които са дали славянската писменост на света и са издигнали името на България сред тогавашния християнски свят.