Първо българско царство

Организацията на българската войска

Добрите традиции във военното дело донесени от Аспарух и съчетани с възможностите на съществуващите природни и географски особености, и допълнени с начините на бой, прилагани от завареното местно население водят до развитието на нейната боеспособност и ефективност.

Разбира се освен добрата воинска подготовка и талантливи командири, една армия има нужда от стройна организация и начин на действие. И ако в първите близо два века на съществуването на Първото българско царство, войската се е състояла от основно ядро, разположено във военните лагери край Плиска и другите укрепени селища, както и значителни военни контингенти в земите отвъд Дунав, по протежение на границите с хазари и авари, то при възкачването на престола на кан Крум, тази ситуация значително се променя.

Завоеванията на този български владетел водят до значително нарастване на територията на България. Тя се простирала по течението на Среден Дунав чак до изворите на река Тиса, като в нейните предели влизал град Срем (Сирмиум). По реките Морава и Вардар, българските земи стигали чак до Солун, а по долината на река Марица държавната граница стигала до бреговете на Бяло море. Това значително нарастване довело до организация на управлението на тази огромна територия. Били създадени десет области, всяка от която се управлявала от свой управител, носещи титлите таркан, копан или комит. Всяка от областите имала своя собствена войска, която се състояла от свободни хора, притежаващи значителни поземлени владения, които им позволявали да се въоръжат и да предоставят определени продоволствия и съответното въоръжение.

Тъй като през този период конницата продължавала да играе решаваща роля, в нея важно място било отредено на тежките конници. И ако по време на управлението на първите владетели на Дунавска България с тежко защитно и предпазно въоръжение разполагали само ограничени групи от воини – знатни боили, други представители на военно-племенната аристокрация, елитната войска на кана и други приближени воини, които често се наричали с прозвището боилати, то ситуацията по време на управлението на кан Крум значително се променя.

Завладените огромни територии и възможности да се обработва повече земя довели до формирането на една значителна група от хора – собственици на поземлени имоти, които ги обработвали и в случай на война се явявали в редовете на тежката конница. Тези воини разполагали с хубави коне, силно защитно въоръжение, което включвало ризница, шлем, предпазно покривало за бойния кон, собствено оръжие и значителна част припаси, които осигурявали изхранването на войската по време на битка. Някои от тях, като по-богатите и силни представители, като представители на родово-племенната аристокрация водели със себе си и още воини, които въоръжавала за своя сметка. Достигналият до нас текст на един от византийските хронисти, че през 813 година, кан Крум изпратил 30 000 конници, целите в желязо, показва красноречиво, че в българското общество се е формирала една значителна прослойка от воини, които можели да си позволят тежкото въоръжение. Това по своята част означава и значително замогване на българското население, тъй като направата на здрава ризница, железен шлем и притежаването на хубави коне изисквало много средства. Би могло да се каже, че по този начин в България се създал ценз за тежките конници.

Останалата част от населението, което се викало във войската, но не можело да си позволи този тип въоръжение, образувало опълчението. То заемало предимно своите места в леката конница или в пехотата. Още по времето на кан Тервел, в българската войска били въведени значителни контингенти от пеши воини, набирани предимно от славянските общини.

Разбира се българските владетели не разчитали само на въоръжението, което носели със себе призованите да се бият под знамената им воини. Нарасналите възможности на държавата довело до създаването на значителни по своите размери военни складове. Те били разположени в центровете на властта, и се управлявали от различни военачалници. В тях се складирали запаси – храни, различни боеприпаси и разбира се нужното предпазно въоръжение, което било собственост на държавата – ризници и шлемове, описани по вид и брой. Тези списъци показвали значимостта на тия военни складове за организацията и подготовката на армията, когато се обявял сбор. От достигналите до нас източници става ясно, че най-голям бил склада на ичиргу-боила. Той притежавала 1000 ризници и 1300 шлема. Други боляри и висши сановници притежавали складове, в които съхранявали по неколкостотин бройки от изброените предпазни средства. В един от надписите се съобщава за български аристократ, който съхранявал 196 ризници за коне.

За това, че във войската имал имуществен ценз се съди от едно бегло описание на войската на цар Симеон пред стените на Цариград. В него се споменава, че армията на българския владетел била разделена на много отряди. Някои от тях имали златни щитове и златни копия, други сребърни, трети медни. Като се остави настрани художествения ефект, който е целял да предизвика византийския летописец, то от текста става ясно, че в българската войска част от воините са разполагали и със специално парадно въоръжение, което е било изработено според възможностите на техните собственици.

Помощните български войски включвали обикновено леко въоръжени воини. Една голяма част от тях били конници, които обаче носели само своите дрехи, и в най-добрия случай кожена ризница и шапка. Те били въоръжени с лък и стрели, сабя или меч, копие. Практиката да се води повече от един кон по време на битка се запазила и през този късен период. Дори бедните представители на леката конница водели в поход по два коня. А знатните, които разполагали с повече възможности водели по няколко, и освен това били придружавани от собствени помощници и воини.

Воините от леката конница обикновено служели и като временни гарнизони в превзетите селища. По този начин се осигурявал контрол над завладяната територия, като в същото време тежката войска продължавала своя поход, да води сражения и да добавя нови земи към българската държава.

Понякога пехотните отряди, които придружавали войската били оставяни в завладените земи да се грижат за тях, да обработват земята. Това бил друг начин за отбиване на военната повинност, като разбира се тези оставени воини впоследствие били заменяни от друго население, като приключели военните действия. Това били или хора от вътрешността на българските земи, които не притежавали имот или разполагали с малко такъв, или преселници от отделни области. По време на своето управление, Крум местел често покореното население от едни области в други, като по този начин осигурявал мира в държавата и осигурявал развитието на отделни области.

Обикновените поданици, които съставлявали силите на опълчението имали грижата и за обоза, за осигуряването на прехраната на основната войска, за транспортирането и приготвянето на бойните машини, с които се обсаждали крепостите. Неслучайно когато се говори за готвения от Крум голям поход срещу Константинопол се обръща внимание на факта, че българския владетел приготвил 5000 обковани в желязо коли, които били теглени от 10 000 вола. Този огромен обоз бин нужен, за да се транспортира, както носенето тежко предпазно въоръжение – шлемове и ризници, резервни стрели, копия за мятане, щитовете и всичко необходимо, което било нужно за нормалното функциониране и извършване на ефективни бойни действия от една силна армия.

Добрата организация на българската войска, заедно с провежданото обучение и наложената желязна дисциплина на воините, давала възможност тя да удържа победи, дори срещу значително превишаващ я по-численост противник и да не спира победоносния си ход.

Всички посетители и гости на исторически парк, могат да видят как са изглеждали българските воини и да почувстват величието на епохата, като застанат редом до нашите възстановчици и реконструктори. В духа на древните воини на България, владеещи майсторски оръжията, те ще ви пренесат в славното минало.


25.11.2020 г.