Първо българско царство

СТАБИЛИЗИРАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ПРИ КАН КРУМ

Кан Крум се възкачва на българският престол през 803 г. Той взема властта по силата на избора – древния закон, по който българите някога са избирали своите владетели. Кан Крум поставя началото на така нар. Крумова династия. Владетелят си поставя две важни цели – да укрепи и разшири българската държава, отслабена от многобройните вътрешни противоречия и конфликти по време на управлението на предишните владетели. 

Първата голяма кампания на кан Крум е насочена срещу аварите. След като през 803 година Карл Велики нанася съкрушителен удар на аварския каганат, през 805 година, кан Крум нахлува в аварските земи и слага окончателно край на съществуването на това държавно обединение. Към България е присъединена източната част на аварския каганат. По този начин България опира на Север до Карпатите и включва в границите си Седмоградско и Банат. Река Тиса до устието на река Сава става западна граница между българските земи и Франкската държава. Източната граница на българската държава по това време минава по Днестър и Черно море.

През 806 г. кан Крум свиква по прабългарски обичай в Плиска общонароден събор, на който обявява няколко нови законоположения. С въведените закони кан Крум си поставя за цел да създаде доверие към държавната власт, да повиши боеспособността на армията и да развие чувството за взаимопомощ сред поданиците си , без разлика на произход и обществено положение.

Успоредно с въвеждането на законите, кан Крум продължава своята завоевателна кампания, целяща разширяването на българските земи. Пред 808 г. Българска армия начело с кан Крум прониква във византийските земи по поречието на Стримон. Българският владетел нанася тежко поражение на намиращите се там византийски войски, пленява целият обоз и взема в плячка 1100 ливри злато, които са били предназначени по всяка вероятност за заплати на ромеите.

През следващата 809 година кан Крум се спуска в Софийското поле и по време на великденските празници обсажда и превзема византийската крепост Триадица (Сердика). След успеха му някои византийски военначалници изгубили вяра в мощта на Византия решават да минат на служба при кан Крум. Сред тях е и специалистът по стенобитни машини Евматий.

Победоносните походи на кан Крум предизвикват гнева на ромейския император Никифор I Геник. Той събира огромна войска през слабо укрепените старопланински проходи и се насочва към Плиска. Кан Крум предлага мир на императора, но предложението е отхвърлено. Българският владетел отстъпва, за да запази основната част на армията си боеспособна и жертва столицата. Малобройните бранители задържат за известно време ромейската войска, като по този начин дават възможност на кан Крум и основните сили да се оттеглят. Никифор I Геник се изявява като жесток поробител, подлагайки града и околностите му на разрушение и грабеж. Кан Крум отново предлага мир. Той е отхвърлен презрително от императора. Никифор нарежда българската столица да се опожари.

Кан Крум, който вече е събрал силите си решава да накаже завоевателите, както подобава. Мобилизирани са всички годни да носят оръжие мъже. Българският владетел призовава славянските бойци, към него се присъединяват и много авари, на които той е върнал свободата в замяна да се бият срещу ромеите. В армията се включват дори жени. Цялата страна се вдига, за да се противопостави на византийският василевс и неговата армия.

На 26 юли 811 г. предвожданата от кан Крум българска войска загражда отстъпващите византийци във Върбишкия проход. Изходите са препречени с дървени заграждения , българските бойци заемат всички места, откъдето ромеите могат да пробият. По оставени тесни проходи, познати само на тях българските бойци нахлуват в лагера на византийците. Започва жестока битка. Част от византийците загиват в битката, други се удавят в планинските потоци при опита си да избягат. Голяма част от ромейските военначалници, и император Никифор падат убити в сражението. От черепа на погубения василевс на ромеите кан Крум нарежда да направят чаша, с която после отпразнува триумфа си. Заради тази негова постъпка той е наречен Страшни от византийските хронисти.

Кан Крум се опитва да възстанови мирният договор, който е сключен между Византия и България по времето на Тервел, но ромеите не желаят. През 812 г. Българският владетел обсажда и превзема крепостта Девелт, за да покаже мощта си на Византия. Започва подготовка за нова война между двете страни. През май 813 византийските войска започват да се събират край крепостта Версиникия близо до Адрианопол. Кан Крум ги очаква. В последвалата битка ромеите са разбити. Кан Крум оставя брат си да продължи обсадата на Адрианопол, а той продължава към Константинопол и го обсажда. Преди да предложи отново мир, българския твладетел прави внушителни демонстрации на своята сила, и жертвоприношения на животни, дори и хора, според разказите на византийските хронисти. При последвалите преговори между българите и византийците се извършва опит за покушение срещу кан Крум. Българският владетел успява да излезе невредим от клопката и се отправя към Адрианопол, като по пътя разрушава всички крепости, които се изпречват на пътя му.

След завръщането на кан Крум пред Адрианопол, градът е превзет. Взета е голяма плячка. Огромен брой пленници са изселени от града . Пред същата година българският владетел предприема поход към Константинополо начело на тридесетхиляди облечени в желязо конници. Но заради лошото време стига само до Аркадиопол.

През 814 година по време на подготовка на мащабна военна операция, целяща превземането на ромейската столица, българският владетел почива от сърдечен удар.

Кан Крум бива запомнен от историята като талантлив стратег и обичан от народа си държавник. Въпреки страха си от българският владетел дори византийските хронисти не могат да скрият уважението и възхищението, с което описват авторитета и успехите му. Кан Крум оставя завинаги в историята, а въведените от него закони, които са изсечени върху камък се превръщат в първите писани законоположения на българската държава отвъд Дунав. По време на неговото властване, България увеличава многократно териториите си, придобива висок международен престиж.

Гостите и посетителите на Исторически парк и техните деца, могат да научат повече за историята на великия кан Крум, от едноименния комикс, създаден за този велик български владетел. Преведен на 4 езика, той популяризира и въздига славното име на българския народ.


3.1.2020 г.