Неолит и Халколит

НЕОЛИТНИ ГРАДОВЕ В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ

В същото време тази епоха, както показват и археологическите разкопки е време на установяване на големи селища – от типа на градове. Това са така наречените селищни могили, които се срещат на много места в границите на България. Тези центрове на живота и съответно на властта в онова време са се изграждали често пъти по предварителна планировка и с идея да служат такава, били са отлично защитени със стени от камък. Тоест техните жители не просто са ги правели, за да запазят своята собственост, но и да създадат места, центрове, които представителите на отделните племена да свързват с определен ред и традиции. Тоест може да се каже, че тези първообрази на градовете – селищните могили са служили и като своеобразни столици, които са били известни в тогавашния свят.

В българските земи се срещат много селищни могили, но някои от тях определено заслужават да бъдат изредени и описани повече.

Първото такова селище е възникналото на територията на Провадия – солницата. Тъй като през епохата на неолита солта е била изключително ценен ресурс, тя е служела като вид разменна монета. Тоест срещу сол обитателите на селището са получавали различни стоки – особено редки, които не са се срещали в земите им. Селището е било защитено с високи стени, които са стигали до 9 метра височина, и са били дебели 2.5 метра. Те са били направени от големи бели камъни, като помежду тях са били запълнени с по-ситни. С тази силна защита селището е устоявало и отблъсквало атаките на всички, които са искали да заграбят ценния ресурс – солта, над който са имали контрол неговите жители. Край Провадия е открит голям некропол, който доказва древността на неговите обитатели. Интересното е че жителите на солницата правели кюлчета от сол, които изнасяли. Те били с различна големина и съответно се търгували срещу различни стоки. Може да се каже, че това са били първите пари, въведени в обръщение от обитателите на солницата. Жителите на Провадия, които са обитавали града са били едни от най-заможните и успелите за епохата си, както показват откритите златни украшения в некропола. Златото по него време е било символ на престиж и изработените от него изделия били притежание само на най-достойните, мъдрите и издигнати представители на обществото, които го ръководели.

Следващото по ред интересно селище от епохата на неолита е селищната могила при Дуранкулак. В началото жителите първо се заселили в степта, на западния бряг на Дуранкулашкото езеро, а впоследствие се преместили на големия остров, който се намира в него. Вероятно решението да издигнат жилищата си там е била възможността по-лесно да се защитават в случай на нападение, като използват естествените дадености на терена. Учените смятат, че през периода на неолита острова по-скоро е представлявал скалист полуостров, което е предопределило избора му. Впоследствие с течение на времето нивото на водите се вдигнало и той придобил сегашния си вид. Край Дуранкулак се намира най-старата каменна архитектура в Европа. Жителите на тогавашната селищна могила издигали къщи, които били с височина 2.5 метра – забележителни за своето време. Те имали каменни основи и стени от глина и дърво.

Счита се още, че обитателите на Езерния град – както поетично наричат някои изследователи селището при Дуранкулак са били част от култура Варна и тясно свързани с населението на Провадия – солницата и обитателите на Варненското езеро.

Забележително по своите размери е селището възникнало при селищна могила “Юнаците” край Пазарджик. То е се е простирало на площ от 150 декара. Изследователите го определят като едно от най-големите и най-старото неолитно селище. Селището е било заградено с масивна каменна стена с дебелина 4 метра, и в него е имало добре изградени улици, култови сгради и домове на неговите обитатели. В най-високата му част имало изградено укрепление, където живеел елита от вождове, жреци и знатни воини. Жителите на Юнаците се препитали главно с риболов и живеели в къщи, направени от плет и измазани с глина. Някои от домовете били на по два етажа, и всеки имал площ от по 80 -120 квадратни метра.

Русенската селищна също се нарежда сред забележителните селища по българските земи. Счита се, че тя е основана от население преселило се от Тракия. Изграждането и било извършено по предварително разработен план, като в началото бил заграден неголям правоъгълни на първата незаливна тераса на река Дунав. Впоследствие с разрастването на населението и на селището тя достигнала размери – дължина 98 м, ширина 50 и височина 10 метра. В разцвета си селището имало ясно очертан център, две големи улици, които го разделяли на четири квартала. То било заградено първоначално с дълбок ров с ширина 2 метра и дървена ограда, която го защитавала от всички страни. Подвижен мост от юг го превръщал в миниатюрен добре укрепен остров. Впоследствие била издигната каменна зидария. В сърцето на селището имало култова двуетажна сграда украсена с червени стенописи. Броя на обитателите на русенската селищна могила е достигал до 1000 души, огромен брой хора за онази епоха, което показва значимостта и силата на това селище през неолита.

Неолитната епоха непрекъснато поднася нови изненади на археолозите и изследователите, разкривайки ни интересни факти за живота в това далечно време.

В исторически парк, вие може да преживеете своята приказка. Възстановени с голяма прецизност, усет към детайла и след внимателно проучване и консултации с археолози и специалисти, вие може да почувствате живота на древните хора, докато обхождате улиците и къщите на нашето праисторическо селище.


3.12.2020 г.