Неолит и Халколит

ОРЪЖИЯТА НА ХАЛКОЛИТНИЯ ЧОВЕК

Съперничещите си племена воюват за територия, влияние и контрол над вече оформилите се търговски пътища и центрове. Селищата се укрепват с различни по форма отбранителни съоръжения, а оръжията, които в по-ранния период са били използвани предимно за лов сега служат вече за нападение и отбрана в тези конфликти.

Въпреки че за разглеждания период съществува схващането, че хората са водели сравнително примитивен начин на живот, то в същото време многообразието от оръжия, които те са използвали е забележително. В следващите редове ще опишем накратко основните типове, които са използвали хората през неолита.

Боздуганите са били едно от най-често срещаните и използвани оръжия през този период. Преобладаващата част от тях са се състояли от дървена дръжка с дължина до 80 см и твърда ударна част, която е била направена от камък. Главата на боздугана е имала кръгла или конична форма като в средата е имала дупка, с която се е прикрепяла към дървената дръжка. Материалът е бил гранит или мрамор. Освен като средство за нападение и отбрана боздуганът е служил още и като символ на властта. Той е показвал високия социален статус и в същото време е бил белег показващ по категоричен начин мъжеството и силата на своя притежател.

Брадвите-чукове били също широко разпространено оръжие. Те се изработвали от камък, мед или рог. Поставяли се на дървена дръжка като едната им част била оформена, като режещо или клюновидно острие. Другата част обикновено била тъпа. Широко разпространени били каменните брадви-чукове с дупка, които се набивали на дървената основа. През периода на късния халколит този вид оръжие бил масово разпространен, което говори, че хората го смятали за особено ефективно и практично по време на конфликти. Материала, от който се изработвали специално каменните – брадви чукове обикновено се добивал от скалите в района на съответните селища. В същото време археолозите откриват и оръжия изработени от материали, които са били внасяни отвън. Възможно е такива брадви-чукове да са били един вид дарове, които са си разменяли вождовете на племената при сключването на съюзи, при търговия и тъй нататък. Особено ценни били медните брадви чукове, които показвали високия социален статус. Такива са открити във варненския халколитен некропол.

Каменните брадви-чукове били много функционални, но трудни за изработка. Затова голяма част от хората използвали оръжия направени от рог на елен. Те били значително по-леки чупели се по-лесно, но пък също така се правели по-бързо.

Сред оръжията през халколита широко разпространение имал и лъкът. Предназначен първоначално за лов, той се превърнал в средство за ефективно воюване от разстояние. Откритите многобройни костни върхове за стрели показващи широка употреба. Преобладаващата част от тези върхове представлявали остър шип, който се привързвал или забучвал в дървена пръчка. Имало обаче и костен двойно заострени върхове, които се доближавали до изработваните по-късно от метал накрайници. Постепенно се появяват и кремъчни върхове за стрели, които имали най-често форма на равнобедрен триъгълник. Те се втъквали в сцепена на върха дървена пръчка, обвивали се в смола и се привързвали здраво към нея.

Копието като едно от първите оръжия използвано от човека още от късния палеолит било широко разпространено. Мъжете го използвали за лов и за война. Неговия връх се правел от кремък, кост или рог и бил с различна дължина. Най-широко разпространени били върховете от кремък. Но в късния халколит се появяват и върхове направени от мед. Такива са открити във варненския халколитен некропол. Тези върхове на копия са били оформени за оръжия, които не са били предназначени за хвърляне по време на лов, а за мушкане. Тоест правени са оръжия, които са били определяни вече изцяло като бойни – някакъв вид пика може би.

Прашката била оръжие с масово разпространение и популярност сред населението. Тя се изработвала сравнително лесно – легло от кожа или оплетени върви и две дълги рамена. При боравене с нея се използвала само едната ръка, което давало възможност в другата да се държи друго оръжие, или някакво предпазно средство – като щит. Камъни имало в изобилие и нямало опасност воинът да остане без снаряди. Разбира се точният изстрел с прашка освен умение, изисквал и да се използват камъни, или снаряди със сравнително еднакво тегло и форма. Затова и през халколита хората започнали да изработват глинени тежести за прашка. Тези бойни топки имали еднакви размери, конична или сферична форма. За един опитен прашкар използването на тези специално направени муниции за оръжието водело до повишаване на ефективността му по време на битка.

Силното развитие и използване на различни видове оръжия през халколита, свидетелства за наличието на доста въоръжени конфликти породени от многобройни причини. В същото време войната води до усъвършенстване и развитие на самите оръжия. Предмети, които първоначално се изработват от кост или кремък с течение на времето се усъвършенстват и подобряват своята ефективност. Появяват се и първите оръжия от метал – медените върхове за копия и брадви и чукове. Макар самия материал да бил сравнително мек и бързо да се огъвал или деформирал, то притежаването на подобно оръжие било белег за значителна сила и откроявала неговия собственик в обществото.

Посещавайки Исторически парк гостите могат да се докоснат до бита на халколитния човек. Да видят пресъздадени образци от оръжия, с които древните обитатели на българските земи са защитавали храбро земите си от врагове.


19.10.2020 г.