Неолит и Халколит

КАКВИ БОЖЕСТВА СА ПОЧИТАЛИ ХОРАТА ОТ НЕОЛИТА

Сред откритите идоли най-многобройни са фигурите на бременни жени. Често срещаните глинени статуетки схематично представят женско тяло с подчертаване на таза. Те са седнали, полуседнали, изправени. Седящите идоли най-вероятно представят женско божество – Великата богиня майка прародителка, свързана с представата за плодородието, а изправените пресъздават жрици-молителки, посветени в древните култове.  

Широко разпространени били и зооморфните керамични фигурки. Тяхната поява се свързвала са обожествяването на животни-предци (тотеми) и на култа към мъртвите. Фигурките във формата на бик представят другото върховно божество от праисторическия пантеон - тотемния прародител. В съзнанието на хората той е бил изравнен с Великата богиня –майка, който е дал началото на рода и племето. Бикът е символ на оплождащата сила, на мъжкото начало. Той също така е изпълнявал всички охранителни и превантивни функции по отношение на членовете на рода. За култа към бика са изграждани и светилища.

Хората от неолита са обожествявали слънцето, луната и природните стихии, от които е зависела тяхната реколта и прехрана. Идеята за плодородието при тях е издигната в култ и се свързва женската плодовитост. Жените стават отговорни за изобилието на реколтите, тъй като те познават “мистерията” на сътворението. Връзката между хората и боговете е била осъществявана от жрици. За да омилостивят боговете тези свещени жени са извършвали различни обреди, които са се отнасяли, както до отделни семейства, родове, така и до цялото племе.

Развитите религиозни вярвания през късния неолит водят до появата на първите култови постройки – светилищата. Храмовете са били разположени така, че да представляват земна проекция на мита за божественото пространство – небето, в чийто център са живеели главните божества. Обиталището на жреците, наместници на божествата в селището, също е било в центъра. Така е оформено сакрално място, осветено от ритуалите и молитвите, в което се е осъществявала връзката със свръхчовешките същества. Затова и територията около светилището не е била застроявана. Живеенето там се е смятало разрешено единствено за боговете и за техните божи наместници – жреците.

Развитието на култовете и обредите пред късния неолит води до появата на различни обредни вещи, свещени знаци – които по-късно стават основа на писменост, символи с които се измерва и бележи времето. Такива са глинени плочки със знаци, умалени модели на жилища, маси, столове, съдове. Тези предмети били свещени и се използвали по време на различни церемонии.

Духовният живот на късно  неолитното общество се е оформял и контролирал от представителите на жреческото съсловие. То периодично организирало и изпълнявало култовите ритуали, провеждащи се предимно в храма. Жреците осъществявали духовната връзка на древните хора с техните богове, което било предпоставка за висок социален статус. По-този начин с течение на времето отделни жреци придобили значителна власт и впоследствие се превърнали и във водачи на племената. Красноречив пример за цар-жрец е погребението във Варненския халколитен некропол. Положения там е бил носител на религиозната и светска власт на своя народ, за което свидетелстват различните намерени предмети.

Восъчна фигура на царят-жрец от Варненския халколитен некропол и неговите символи на власт и престиж, може да видите в Исторически парк. Във възстановените жилища от неолитната епоха са пресъздадени и различни култови и битови предмети, които ще ви помогнат да усетите по-пълно духът на епоха и да преживеете вълнуващо приключение, ставайки част от най-древната история на българските земи.


30.12.2019 г.