Изисквали се големи усилия за подготовката на почвата, за защита на посевите от животни, прибиране на реколтата и нейното съхраняване.

Въпреки своите на пръв поглед примитивни оръдия на труда хората от неолита са успявали да развиват успешно своето земеделие, което постепенно се е превърнало в един от техните основни поминъци.

Най-стара и най-широко разпространена през епохата на неолита била тояжно-мотичната система. При нея земята се обработвала с земеразравящи колове. Те би най-често дъбови с дължина около 2,5 м, подострени и опалени в долния край. Някои имали рогче /педал/ като при днешните лопати, за да може работещите да си помагат и да оказват натиск с крак. Понякога към тези колове са били слагани допълнително тежести, които улеснявали проникването му в почвата, но пък водели до голям разход на физически сили и енергия. Някои колове имали накрайници от рог, мед и камък. В същото време тези примитивни оръдия на труда се чупели, често и до замяната им работния процес се накъсвал.

Постепенно хората започнали да използват и мотики направени от рог. Те позволявали по-лесно макар и с повече усилия да се обработва земята. Бързото износване на роговата част накарало хората да прибягнат до друг материал за тяхната направа. Така се появили каменните мотики. Големи заострени парчета, камък се привързвали към дървени дръжки. Те осигурявали добра обработка на почвата, въпреки че били значително тежки. След известно време придържащите ги към дръжката кожени върви или ремъци се късали и трябвало да бъдат заменяни с нови. Каменните мотики обаче се използвали изключително добре върху предварително разорани почви.

Едновременно с използването на мотики се появил и плуга. Обикновено ралото се теглело от един или двама души, и след тях вървял трети, който натискал палешника. Той се правел от рог или камък. По-късно вероятно започнали да се използват и говеда да теглят ралото, като те се впрягали в своеобразен примитивен ярем.

След разкопаването и разчупването на буците идвал ред на засяването на нивите. Сеитбата се извършвала на ръка. Нивите обикновено били разполагани в близост до селищата. По този начин техните обитатели можели да се придвижват лесно до тях и да ги пазят от неприятели и различни диви животни и птици, които нападали посевите. Тези ниви в повечето случаи били заграждани от всички страни с ограда, тъй като жителите на неолитните селища високо ценели скъпоценното зърно, което добивали от земята.

След узряването на реколтата идвал ред на жътвата. Тя се извършвала със сърпове направени от еленов рог. По вътрешната им дъговидно извита страна в предварително направен жлеб били поставяни кремъчни зъбци.

Когато приключвала жътвата, снопите се изсушавали на слънце и настъпвало времето за вършитбата. Хората от неолита използвали няколко начина – отъпкване на снопите с крака, използване на специални бухалки, които се състояли от две части и утъпкване с помощна на животни.

Изсушената слама се нарязвала с кремъчни ножове и се използвала при строителството на сгради, глинобитни съоръжения или за храна на животните през студените зимни месеци. Процеса на веенето – отсяването на зърното от осила плявата се извършвал, като зърното се изсипвало от високо. По този начин въздушното течение отнасяло по-леките частици, а тежкото зърно падало на определеното за тази цел място.

Обработеното зърно било готово за съхранение. То се насипвало в големи глинени съдове или в специално измазани с глина ями, които били зърно-хранилища. Вероятно в някои големи села, които разполагали с по-големи площи и много работна ръка са се правели и специални постройки – тип хамбари, където се съхранявали по-големи количества зърно, или зърното на цялото село. Но като цяло всяко семейство разполагало с няколко големи съда или зърно-хранилище от глина в дома си, където пазело добитата с толкова труд реколта от зърно.

Процеса на превръщането на зърното в хляб се свързвал с неговото подсушаване, очукване и стриване във вид на брашно. Подсушаването се извършвало върху сводовете на пещите на добре нагретите площадки пред тях или върху нагрявани каменни плочи. Добре изсушените семена се разтрошавали в големи дървени хавани. В този вид те били готови за приготвяне на каша или за добавяне към други храни. За приготвянето на тестото зърното трябвало да се стрие. За целта се използвали ръчни хромелни камъни. Долния камък бил по-голям и имал овална форма. Той бил поставен в специално глинобитно легло, камо мястото му било до пещта. Зърното се стривало с по-малка каменна разтривалка и се събирало с лъжичка направена от кост. Обикновено брашното се омесвало с вода или с квас от от естествено прокиснали бобови растения. После направените питки се печали в предварително опалена пещ.

Земеделието през неолита оказало изключително важно влияние върху развитието на обществото. Освен, че давало своя принос за изхранване на общността, то също така учело хората на нови неща. Постоянната борба за опазване на земята и нейните плодове, довела до създаването на достатъчно ефективни оръдия на труда и постепенното налагане на този поминък, като основен.

В Исторически парк, гостите и посетителите могат да се докоснат до бита на хората през неолита. Във възстановените неолитни и халколитни къщи ще видите пресъздадени инструменти и съдове за съхранение на зърното от тази епоха, пещи и приспособления, които са използвали далечните предци на днешните българи.