Неолит и Халколит

РАЗВИТИЕ НА МЕТАЛУРГИЯТА И ОБЩЕСТВОТО ПРЕЗ ЕНЕОЛИТА

Добивът на метал и металообработката през неолита представляват високотехнологични дейности. В тях били ангажирани много хора със съответната специализация и умения. 

Един от двата най-големи праисторически рудници на територията на Балканите „Ай-Бунар“ (Мечи кладенец) се е намирал до Стара Загора. Предполага се, че заетите в сферата на металургията и рудодобива годишно в него са възлизали на 3000 души.

Този голям брой работници наложил да се въведе строго организирана йерархична социална структура. Реда в общността се определял от върховния жрец-вожд на племето. Той е изпълнявал и двете функции – административна и духовна, осъществяла е връзка с боговете, което е затвърждавало властта му и му е помагало да управлява своите подчинени.

Най-квалифицираните работници в рударската дейност били тези, които са поставяли дървените крепежи в мината, тъй като от тях зависело оцеляването на останалата работна ръка.

Голяма част от участниците в металургичната дейност са били дърводелци и дървосекачи. Те осигурявали необходимия дървен материал и дървени въглища за нагорещяването на пещите за топене на мед.

При изграждането на металургичните пещи за топене на медта са се изисквали много добри умения, което е водело до своеобразна специализация на заетите в този отрасъл.

Пещите са се правели от камъни и са били измазвани с огнеупорна руда. Освен самородна мед в тях са се топяли и много руди с примеси от мед. Преди да се поставят в пещта едрите късове се начупвали с каменни чукове, след което с помощта на ръчни каменни мелници се стривали на ситно и поставяли в пещта. Тъй като металургичната обработка на медта се извършвала след нейното разтопяване при 1084 градуса, за да се постигне по-висока температура слой руда се е редувал със слой дървени въглища. След разтопяването рудата се събирала на дъното, а шлаката се изпускала през дупка.

Първите предмети на труда произведени през енолита, напълно имитирали каменните си прототипи от късния неолит. По-късно започнало производството и изработката на по-съвършени и различни изделия. Изделията отначало са изковавани, а по-късно – отливани в землени форми.

При процеса на леене се е изисквала изключителна прецизност, за да се премахнат страничните ефекти получени от калъпа. Калъпите са били отворени и затворени. Затворените калъпи са се състояли най-често от две части и са били направени от глина. Във всяка половина на калъпа е била издълбана формата на едната страна на предмета.

Сечивата произвеждани от мед през късния енеолит не били предназначени за масова употреба в ежедневната дейност. Те били символ на престиж и висок социален статус. Затова свидетелства богатите на метални находки гробове от късно неолитните некрополи – Варна, Дуранкулак, Девня и др. Освен медта, хората започнали да обработват и златото. Типичен пример в това отношение са находките от варненския халколитен некропол. Златото обикновено се е свързало с боговете и вярата в богът-Слънце. Затова и предметите правени от него са имали предимно ритуален характер.

Получените от обработката на медната руда продукти и изделия са били под контрола на централизирана власт, която се е разпореждала с търговията и употребата на медните и златните изделия. Развитието на металургията през енеолита довело до обособяване и оформяне не само на първите големи производствени центрове, но и местообитания. Създали се първите големи племенни обединения, които наложили властта си над големи територии и по този начин се превърнали в носители на своеобразна държавност и обособяване на социални прослойки.


9.1.2020 г.