Неолит и Халколит

ЛЕЩАТА – ДРЕВНАТА БЪЛГАРСКА ХРАНА

През неолита (около 6000 години пр.н.е.) лещата достига българските земи и древна Елада, от където през бронзовата епоха (1000-3000 година пр.н.е.) се разпространява из цяла Европа Тя се налага като традиционна храна за нашите древни прадеди. В сравнение с нея фасулът (бобът), който днес се счита за обичайна българска храна е навлязъл в нашите земи едва през 16 век. 

Лещата е култура позната на човека от дълбока древност. Археологични находки сочат, че тя е била култивирана заедно с пшеницата – преди около 10 000 години. За нейна родина се приемат земите край река Ефрат.

Множество артефакти свидетелстват, че в Античността лещата е била любима храна както на знатните така и на бедното население. При разкопки на тракийски гробници са открити съдове, в които за починалия цар или династия е оставена храна – леща.

Важна особеност на лещата, е че тя изключително екологично растение. Не поглъща от околната среда нитрати или други вредни вещества. В същото време лещата стимулира метаболизма, повишава имунитета и способства за постигане на душевно равновесие. Неслучайно за достигане на добро психическо състояние древните лечители са препоръчвали редовна консумация на леща. Заради всички тези свои изключително полезни качества, лещата ненапразно си е спечелила прозвището „Царицата на бобовите“.

Гостите и посетителите на Исторически парк ще имат възможност да опитат вкусната леща приготвена по древна и традиционна за траките рецепта – сварена в съд със задушено агнешко или ярешко месо и овкусена с използвани още в древността подправки.