Неолит

Новокаменната епоха (неолит) е последният период от каменната епоха (по българските земи от 6000 до 4000 г. пр.н.е.). Тя следва плейстоцена и ранните години на холоценската мезолитна култура. Започва с откриването и разпространението на земеделието и свършва, когато металните инструменти изместват каменните и получават широко разпространение през каменно-медната, бронзовата или желязната епоха в зависимост от географския район. Новокаменната епоха не е точно фиксиран хронологичен период, тя се отнася до най-ранните фази на уседнал живот и наличие на земеделска дейност при отделните човешки общества. Например в Близкия Изток хората започват да обработват земята около 1000 – 1500 години преди тези умения да се разпространят и да достигнат до човешките поселения в Европа.
Новокаменната епоха по-конкретно се свързва с група специфични поведенчески и културни промени сред човешките общности, включващи отглеждането на културни растения и използването на питомни животни. Преходът от събирателство и лов и номадски/полуномадски начин на живот, характерни за старо- и среднокаменната епохи, към земеделие и уседнал начин на живот, е наречен неолитна революция. От 10 000 до 8 000 г. пр.н.е. хората култивират прости земеделски култури, развъждат кози и овце. Към 7 000 г. пр.н.е. започват да отглеждат и други животни – крави, прасета, опитомяват кучето, заселват се в постоянни и наколни селища. Появява се грънчарството. Усъвършенстването на тези умения не е едновременно, те се развиват по различно време в различните части на света.