Славяните водели уседнал начин на живот. Селищата им обикновено били издигнати край реките, езерата и блатата, и в повечето случаи неукрепени. Славяните разчитали на естествената защита осигурявана от природните дадености на местността. По-големите селища били опасани с дървена ограда, а понякога допълнително с ров или земен вал.
Основнен тип жилище била землянката или полуземлянката. Тя се правела от плет или глина, а в по-късни периоди от камък. Покрива бил обикновено от нетраен материал – слама или тръстика.
Основният поминък на славяните бил земеделието. Те също така отглеждали много дребен добитък – овце, кози. Препитавали се и с лов и риболов.
Славяните били много добри майстори на лодки еднодръвки, с които се придвижвали по реките и водните басейни, край които се намирали домовете им.
Открити артефакти свидетелстват и за доброто развитие на други занаяти – грънчарство, тъкачество, дърводелство, ковашко изкуство.
Основна социална единица била селската родово – териториална община, оглавявана от старейшина. Нейните членове били свързани с кръвно родство и имали обща собственост върху пасищата, горите, реките и др. Няколко родови общини образували племето, което се управлявало от княз. Неговата власт била ограничена от т.нар. вече общото събрание на племето (т.нар. вече), в което влизали само мъже воини. Славяните живеят в демокрация, но липсата на единно централно управление и общи законови норми не им позволяват да създадат стабилна държавност